Лейди Юбанк гръмко се изсмя, приведе се към Клейтън и хитро му прошепна:
— Исках да те попитам защо си избрал точно Ходжис Плейс за своята така наречена почивка!
— Поради причината, която вие предполагате, мадам.
— Знаех си! — триумфално заяви тя. — Но трябваше да минат седмици, докато се уверя, че съм права. Ти, арогантни младежо!
Кимна доволно, сложи монокъла си и се огледа за някой познат.
Вечерята започна с тостове в чест на младоженците. Пръв беше Стивън.
— За херцогинята на Клеймор! — извика той и вдигна чашата си с шампанско.
Уитни погледна към майката на Клейтън, усмихна й се мило и поднесе чашата към устните си.
— Мисля, че Стивън имаше предвид теб, скъпа — прошепна в ухото й Клейтън, едва сдържайки смеха си.
— Мен ли? О, да, разбира се!
Уитни бързо отпусна ръката си надолу, опитвайки се да прикрие грешката си. Но беше късно. Гостите я бяха видели и сега всички се смееха.
Вдигнаха се тостове за здравето на младата двойка, за тяхното щастие и дълъг съвместен живот. Накрая присъстващите настояха младоженецът също да отправи приветствие.
Клейтън се надигна от мястото си и залата притихна.
— Преди няколко месеца по време на престоя ми в Париж една млада дама ме обвини, че се представям за херцог. Тогава тя отбеляза, че тази титла съвсем не ми подхожда и ме посъветва, ако толкова държа да бъда благородник, поне да си избера титла, която да бъде по-подходяща за мен. Тогава реших, че има само една, която бих искал да притежавам — тази на неин съпруг. Честно казано, беше ми много по-лесно да се сдобия с първата титла, отколкото с втората. Може би точно затова ценя втората повече.
Гостите се засмяха.
Музикантите засвириха валс и Клейтън поведе Уитни към центъра на залата. Двамата танцуваха, забравили всичко наоколо.
Тържеството беше чудесно. Уитни очевидно се забавляваше и Клейтън не бързаше да отведе булката в покоите й. Пък и каква перспектива го очакваше, освен да прекара нощта сам в своето легло?
Когато наближи един след полунощ, той усети, че гостите са уморени и очакват от него и Уитни да се оттеглят. Подозренията му се затвърдиха, когато лорд Маркъс Ръдърфорд му прошепна:
— Мили Боже, приятелю! Ако в момента се чудиш кой е най-подходящият момент да се измъкнете от тук, без да предизвикате неприятни коментари, трябва да ти кажа, че можехте да го направите още преди два часа!
Клейтън приближи до Уитни.
— Съжалявам, че трябва да сложа край на приятната вечер, скъпа, но ако не се оттеглим скоро, хората ще си помислят, че има нещо нередно. Нека да пожелаем лека нощ на леля ти и чичо ти…
На него също не му се лягаше. Стана му неприятно при мисълта, че е принуден да напусне своето собствено тържество в собствената си къща заради проклетите гости… Осъзна, че е нелепо един младоженец да си мисли подобни неща през първата си брачна нощ. Каква ирония! Той се усмихна и поклати глава.
За нещастие усмивката все още не беше изчезнала от лицето му, когато лорд Гилбърт се обърна към него. Чичо Едуард прие това като доказателство за похотливите мисли на херцога и му хвърли убийствен поглед. Клейтън се почувства засегнат и вместо да се сбогува приятелски с лорда произнесе хладно:
— Ще се видим на закуска.
Хвана мълчаливо Уитни за ръката и я поведе към западното крило на двореца. Сърцето й се свиваше от тревога и с всяка крачка нежеланието й да стигне до покоите нарастваше. Клейтън не забеляза притесненията й. Беше объркан. Чудеше се дали да я изпрати до нейния апартамент, или да я отведе в своя. Слугите щъкаха наоколо и не му се искаше липсата на интимност през първата му брачна нощ да се превърне в главна тема на разговор на следната сутрин.
Тъкмо реши, че все пак ще е по-разумно да я остави сама в нейните стаи, и на пътя му се изпречи един слуга. Клейтън се почувства като крадец, хванат на местопрестъплението. Спря се пред вратата на спалнята си и влезе вътре. След малко разбра, че Уитни не го е последвала. Обърна се и я видя, че е застанала нерешително на прага на добре познатата й стая — там, където се беше разделила с девствеността си.
— Влез, скъпа — рече кротко той, хвана я за ръката и я дръпна навътре. — Няма от какво да се страхуваш. Звярът, който те нападна, вече не е тук.
Тя тръсна глава, сякаш за да пропъди лошите спомени. Клейтън с облекчение затвори вратата зад гърба й и я поведе към дългия диван, разположен пред камината. Настани Уитни на дивана, а сам седна на стола срещу нея. Тя не можеше да спи в своето легло, защото слугите щяха да решат, че е странно и двете легла да бъдат използвани. Щеше да й предложи да спи в неговото, а той щеше да легне на дивана.