— Желая те — прошепна Клейтън. — Желая те до болка! — Взе лицето й в дланите си и впи поглед в очите й. — Никога няма да те нараня, скъпа — обеща, а гласът му беше пропит с нежност и любов.
— Зная — промълви тя. — Но дори и да ме боли всяка вечер, това няма никакво значение след всичко, което ми каза.
Желанието беше по-силно от волята му. Той я зацелува като обезумял, пръстите му се спуснаха към гърдите й и започнаха да описват кръгове около зърната им, а когато устните му последваха пътя им, от гърлото й се изтръгна тих стон.
Това му подейства като афродизиак. Дланите й се заровиха в косата му, после погалиха раменете и гърба му. Но когато Клейтън посегна към окосмения триъгълник в основата на корема й, Уитни трепна уплашено.
— Не се страхувай, скъпа — рече той и бавно разтвори бедрата й.
Пръстите му нежно започнаха да я галят и тя се заизвива под него. Беше готова да го приеме.
Клейтън повдигна бедрата й и пулсиращата му мъжественост докосна влажния вход на тялото й. Уитни преглътна вика на ужас, напираш на устните й. Не можеше да се пребори с паниката си въпреки обещанието му, че няма да й причини болка. Но онова, което усети, беше съвсем различно от болката. Тя инстинктивно се отпусна и го посрещна, зашеметена от прииждащото на талази удоволствие при всяко движение на Клейтън в нея.
Ръцете й обгърнаха шията му. Искаше й се да го задържи в себе си завинаги, да се разтвори и да го погълне целия. Мислеше, че са стигнали до края и тялото й сякаш крещеше от желание да продължи. Тогава Клейтън отново се раздвижи и Уитни загуби способността си да мисли.
— Моля те — прошепна тя, макар да не знаеше за какво всъщност го моли.
Но Клейтън я разбра. Нейното удоволствие беше на първо място за него и той отвърна:
— След малко, скъпа.
Ритъмът, с който проникваше в нея, се учести и в тялото й сякаш изригна вулкан. Уитни извика. Всяка частица от нея пулсираше. Клейтън я целуна и направи един последен тласък. В утробата й се разля топлина.
Той се отпусна по гръб и я притисна към себе си. Уитни вдигна блесналите си от щастие очи и ги впи в неговите. Клейтън отмести къдрица от челото й и попита:
— Щастлива ли си, любов моя?
Усмивката й беше на жена, която обича и знае, че е обичана.
— Да — прошепна Уитни.
Той я целуна по челото и започна да я гали, очаквайки, че тя ще заспи, но сънят бягаше от очите й.
— За какво мислиш? — попита я Клейтън след малко. Тя скри лице в гърдите му и неубедително изрече:
— За нищо.
Съпругът й потърси погледа й. Не знаеше какво се таи в главата й, но сега, след като бяха преодолели най-високата бариера помежду си, той не можеше да допусне да се появи нова.
— Кажи ми — настоя.
Уитни прехапа устни. Срамуваше се, но в същото време й идеше да се засмее с глас.
— Мислех си, че ако онази нощ се бях почувствала като сега, нямаше да избягам, а щях да остана и да настоявам да се ожениш за мен — призна накрая тя.
Клейтън се засмя и я целуна. Беше божествено да я държи в прегръдките си, да разговаря с нея в мрака, да усеща ръцете й около шията си.
— Спи ли ти се? — попита я той.
— Не мисля, че бих могла да заспя.
— И аз. Би ли запалила трите свещи на масичката от твоята страна?
— Дори и най-малкото ти желание е закон за мен! — отвърна покорната му съпруга и се обърна да запали свещите, като срамежливо придърпа чаршафа нагоре.
Клейтън се усмихна. Стеснителността й му се видя твърде неуместна, след като само преди минути беше докосвал и целувал гърдите й.
— Мадам, вие сте прекрасна! — възкликна той.
В сърцето й внезапно се появи страх. Всички знаеха, че той е имал множество връзки, а не беше необичайно мъжете да поддържат любовници дори след като се оженят. Мисълта, че той би могъл да прави същото с някоя друга жена, беше смазваща.
— Клейтън — започна колебливо тя, — ще ми бъде много трудно да се преструвам, че не забелязвам… не, просто пасивно да приемам… да приемам…
— Какво? — не издържа той.
— Една любовница — изрече на един дъх младата жена. Клейтън се втренчи в нея, после отметна глава назад и гръмко се засмя. Накрая заяви:
— Няма да имам любовница, малка моя.
— Благодаря ти — прошепна Уитни. — Мисля, че подобно нещо би ме побъркало.
— Сигурно — кимна той, опитвайки се да изглежда сериозен, както го изискваше ситуацията.
Спомни си за кадифената кутийка, която беше оставил на нощното шкафче до главата си, и посегна да я вземе.
— Имам подарък за теб.
— Аз пък казах на Клариса да остави моя подарък за теб спалнята ми — обясни тя и скочи от леглото.