Когато се върна, Клейтън й поднесе комплект от колие изумруди, всеки от които беше заобиколен от дребни диаманти, гривна и обици.
— Ето — рече тя и с усмивка му подаде подаръка. — Нещо напълно подходящ за един херцог.
Клейтън отвори кутийката и се засмя при вида на изящен златен монокъл, който откри вътре.
— Носенето на монокъл е сигурен признак за благородство — с престорена сериозност произнесе тя, после извади една кутийка зад гърба си и му я подаде.
Цялото й изражение се промени. Веселите пламъчета изчезнаха от очите й.
Клейтън се поколеба, после бавно повдигна капака. Върху черното кадифе блестеше златен пръстен с рубини. Той вдигна пръстена и го заразглежда на светлината на свещите. Тъкмо се канеше да я помоли тя сама да го сложи на пръста му, когато забеляза някакъв надпис от вътрешната страна: „На моя скъп лорд“. Думата „мой“ беше подчертана.
Той я сграбчи в прегръдките си и прошепна:
— Господи, колко те обичам!
Копнееше да се слее с нея отново, но се страхуваше да не я уплаши с настойчивостта си още през първата нощ. Отдръпна се и легна по гръб върху меките чаршафи. Уитни се изправи. Закръглените й гърди сладостно се полюшваха и кръвта във вените му закипя като разтопена лава. Тя се отпусна върху него и тихо попита:
— Тежа ли ти?
— Не, но мисля, че трябва да поспиш малко, любов моя.
— Изобщо не ми се спи — отвърна съпругата му.
— Сигурна ли си? — попита Клейтън и прокара пръсти по гладките й като порцелан страни, любувайки се на хубостта й. — Какво тогава би искала да правиш?
Уитни го погледна, изчерви се и скри лице в рамото му. Клейтън се усмихна и щастливо изрече:
— Да, мисля, че бихме могли да го направим отново.
34.
Седмица по-късно потеглиха за Франция на сватбено пътешествие. Останаха там цял месец. Когато се върнаха, всички очакваха, че младата двойка ще отседне в огромната къща в Лондон, но вместо това предпочетоха усамотението на двореца Клеймор. От време на време се появяваха в града, за да вземат участие в едно или друго светско събитие.
В едно общество, където не беше естествено съпруг и съпруга да прекарват много време заедно, херцогът и херцогинята на Клеймор създадоха нова мода. Бяха забележителна двойка и на практика — неразделна. Около тях се носеше нещо неуловимо, което будеше изненада и дори завист у околните. Това не беше един обикновен брачен съюз или връзка, основана единствено на взаимното физическо привличане. Според наложените стандарти бракът им можеше да бъде определен като необичаен. Някои дори се изпускаха да кажат, че херцогът и херцогинята са лудо влюбени един в друг.
Клейтън не се съмняваше ни най-малко в чувствата, които изпитваше към Уитни. Обичаше я страстно и тази обич беше пуснала дълбоки корени в сърцето му. Не можеше да й се насити. Когато тялото му се сливаше с нейното и експлодираше в нея, той не изпитваше обичайното облекчение, а усещаше, че страстта му се надига отново.
В леглото Уитни се превръщаше в ненаситна любовница, способна да задоволи и най-малкото му желание. През първите седмици от брака им той беше успял да я убеди, че между двама им не може да има място за срам или притеснение. Научи я да не крие нищо от него и скоро тя престана да прикрива реакциите на тялото си, когато желанието я обземеше.
След всеки любовен акт заспиваха прегърнати — щастливи, спокойни и задоволени.
Уитни обичаше да бъде край него. Когато Клейтън работеше в кабинета си, тя се промъкваше тихо след него и се свиваше в някой отдалечен ъгъл, наблюдавайки го как прехвърля кореспонденцията, преглежда финансовите доклади или се среща с агентите си. От време на време херцогът вдигаше поглед към нея, сякаш за да се увери, че тя още е там.
Уитни не очакваше, че Клейтън ще одобри присъствието й в кабинета си. Това беше неговият свят. Но той очевидно се радваше, че тя е там. Беше й казал, че няма нужда да работи, но го прави, защото работата му харесваше. През последните пет години херцогът беше удвоил огромното състояние на Уестморланд и на практика нямаше нужда от повече пари. Беше включил и Стивън в бизнеса и беше започнал да се грижи за инвестициите на тъста си.
Нощите им бяха тържество на тяхната любов. Понякога той я обладаваше така нежно, както през първата им брачна нощ; понякога само я докосваше, докато я доведеше до състояние на безумно желание и настояваше да чуе от нея какво точно иска; друг път поведението му граничеше с грубост. Трудно й беше да реши кое от всичките най-много й харесва.