— Така ли? — иронично го изгледа лорд Ръдърфорд, разменяйки многозначителни погледи с останалите мъже.
— Разбира се! — уверено заяви Баскервил. — Ако Клеймор й беше казал да не ходи, тя щеше да му се подчини. Тя му е съпруга в края на краищата! Брачни клетви и така нататък, както знаете.
Ръдърфорд продължи:
— Веднъж казах на жена си, че няма нужда от кожата, която си беше наумила да купи — тя вече имаше поне десет такива. Тропнах с крак и й заявих, че няма да стане на нейната.
— И тя не я купи, нали? — колебливо попита Баскервил.
— Разбира се, че не — през смях рече Ръдърфорд. — Но за сметка на това си купи единадесет нови рокли, които да са подходящи за кожите, които вече имаше. Заяви ми, че след като ще трябва да се появява на обществени места със старите си кожи, то поне роклите й не трябва да бъдат подлагани на критика. Похарчи три пъти повече, отколкото щеше да даде, ако си беше купила желаната кожа.
— Божичко! А вие набихте ли я?
— Да я бия ли? — развеселено повтори Ръдърфорд. — Ис, боят не решава нещата. Идеята и без това не ми харесва. Всъщност в крайна сметка й купих кожата, която искаше.
— Но… Но защо? — заекна Баскервил.
— Защо ли, скъпи приятелю? Ще ти кажа защо. Защото нямах намерение да се разоря. Нали разбираш, роклите струват доста пари, но щеше да стане страшно, ако жена ми решеше да прибави към тях и подходящи бижута…
Уитни се прибра у дома на зазоряване. Докато се изкачваше по мраморното стълбище, водещо към покоите й, за пореден път си помисли колко много й беше липсвал Клейтън тази вечер. Как беше успял да се превърне в нещо толкова важно за нея за толкова кратък период от време? Изкушението да отиде при него и да му обясни недоразумението с бележката беше изключително силно, но какво щеше да стане следващия път, когато може би нямаше да има какво да й подскаже каква е причината за поредното му гневно избухване? Той отново щеше да я накаже, а тя нямаше да успее да се защити. Ни най-малко не съжаляваше за неподчинението, което беше проявила тази вечер Надяваше се, че щом Клейтън разбере за това, ще избухне и ще й предостави възможност да му докаже, че е невинна
Чудеше се дали трябва да спомене колко приятно е прекарала на бала… Да, щеше да бъде чудесно той да разбере.
Но само след секунда въодушевлението й отстъпи място на паниката. Вратата на стаята й беше открехната и тя видя съпруга си седнал в креслото. Реши да се престори, че не го е забелязала. Влезе вътре и тръгна право към гардеробната, разкопчавайки роклята си в движение. Ако той изчакаше още малко, докато тя свали тази рокля и облече някоя от прелестните си прозрачни нощници, тогава шансът щеше да бъде на нейна страна. Яростта му щеше да отслабне и да отстъпи място на желанието…
— Не се събличай, докато не си тръгна — спря я гласът му Клейтън се надигна от мястото си и се доближи до нея с опасната грациозност на пантера, дебнеща плячката си. Уитни инстинктивно отстъпи назад, но бързо се окопити.
— Спомняш ли си какво ти казах наскоро? Че ще се случи нещо ужасно, ако посмееш още веднъж да не ми се подчиниш? — попита с измамно спокойствие той.
Сърцето й се сви от страх
— Спомням си — кимна Уитни — Както си спомням и много други неща. Спомням си думите, които ми шепнеше, докато проникваше дълбоко в мен, спомням си…
— Млъкни! Или ще…
— Спомням си тръпките, които пробягваха по тялото ми, когато ръцете ти ме докосваха… — продължи, сякаш не го чу тя.
Клейтън я хвана за раменете и силно я разтърси.
— По дяволите! Млъквай!
— Не мога. Не мога да мълча, защото те обичам. Обичам очите ти, усмивката ти, твоята…
Клейтън я притегли към себе си и устните му жестоко се впиха в нейните. Дъхът й спря. Знаеше, че той иска да я накаже, но не я беше грижа за това. Усещаше нарастващата му възбуда и се притисна към него, обвивайки ръце около шията му.
Клейтън рязко я отблъсна от себе си. Дишаше тежко. Уитни вдигна високо глава и кротко рече:
— Доброволно ще се оставя да бъда заключена в тези стаи толкова дълго, колкото ти прецениш, но само ако останеш при мен да ми правиш компания. В противен случай никой не би могъл да ме задържи тук. Ако трябва, ще подпаля двореца и пак ще избягам.
За момент Клейтън загуби почва под краката си. Уитни изглеждаше толкова млада, красива и невинна, че ако не я мразеше толкова, ако не мразеше и себе си, щеше да посрещне думите й с усмивка. Наложи се да си напомни, че тя е превъзходна актриса. Да остане заключен тук с нея! По дяволите! Та той едва издържаше да живее под един покрив с нея! През една част от време то я мразеше, а през останалата я желаеше по-силно от всякога.