— Къде е годежният ти пръстен?
— Свидетелството за твоята любов? — предизвикателно попита Уитни и гордо вдигна глава. Изглеждаше крехка и уязвима. — За него ли става дума?
— Знаеш много добре!
— Тъй като е знак за любовта ти към мен, която вече не съществува, реших, че ще е лицемерно от моя страна да продължа да го нося.
Затаи дъх в очакване Клейтън да я увери, че любовта му е още жива.
— Прави каквото искаш — изрече той. — Винаги си го правела.
Останаха заедно и след танца и с усилие се опитваха да прикрият напрежението помежду си, разговаряйки оживено с другите гости. Внезапно атмосферата се промени. Смеховете секнаха и всички погледи се обърнаха в една посока.
Уитни извърна глава и видя лорд Ийстърбрук да приближава към тях под ръка с Мари Сейнт Алерман.
— Клеймор! — Гласът на Ийстърбрук разсече възцарилото се мълчание като нож. — Сигурен съм, че вие двамата не се нуждаете от представяне.
Клейтън се обърна и се озова пред лорда и бившата си любовница. Любопитните очи заследиха реакцията му.
Той се усмихна лениво и поднесе ръката на певицата към устните си.
— Както виждам, мадам, все още само появата е достатъчна, за да паднат всички мъже в краката ви.
Мари наклони глава и прие с усмивка галантния комплимент.
— Не всички — многозначително отвърна тя. — Но да си призная, бих била изненадана да видя и вас в подобно глупаво положение, ваша светлост.
Уитни следеше размяната на реплики и се питаше дали Клейтън ще я представи на бившата си метреса. В този момент усети, че мрази съпруга си и презира Ийстърбрук. Не понасяше тези любопитни очи, вперени в тях. Цялата зала сякаш се изпълни с нейни врагове, със стотици Ийстърбруковци, изпитващи извратено задоволство от положението, в което беше поставена. Начело с многоуважаемия й съпруг. Да се беше омъжила за Пол! Щеше да си живее спокойно в тихата провинция, там, където й беше мястото. Внезапно осъзна, че лордът й представя Мари Сейнт Алерман.
Уитни срещна погледа на съперницата си с изумително външно спокойствие.
— Благодаря ви, че ми доставихте удоволствие с прелестния си глас, госпожице — изрече на безупречен френски тя. — Беше невероятно изживяване.
— Обикновено мълвата за чара и красотата на някоя жена се оказват преувеличени, но във вашия случай те са истина — също така любезно отвърна Мари. На устните й се появи лека усмивка и тя погледна предизвикателно към Клейтън. — Бих казала, че това ме изпълва с разочарование.
Тя кимна на херцога и херцогинята и гордо се оттегли, хванала Ийстърбрук под ръка, за да приеме възторга на останалите благородни господа в залата.
Уитни разбра, че Клейтън беше горд от начина, по който беше посрещнала това изпитание, но от това не й стана по-леко. Малко по-късно съпругът й я остави и се оттегли към терасата, където го очакваше русата хубавица.
Мари с усмивка протегна ръце към него и възкликна:
— Чудесно е, че отново те виждам, Клейтън! Знаеш, че дължиш на Ийстърбрук тази наша среща, нали?
Той леко се усмихна:
— Сигурно вече си разбрала, че Ийстърбрук е голям негодник. Мари.
На лунната светлина косата й блестеше като разтопено сребро. Интелигентните й сини очи блестяха.
— Бракът май не ви се отразява добре, милорд — отбеляза тя.
Клейтън усети, че се напряга. Знаеше, че ако поднови връзката си с Мари Сейнт Алерман, клюките нямаше да имат край. И двамата бяха много известни, така че приказките не можеха да бъдат избегнати и отмъщението, което подготвяше за Уитни, щеше да бъде пълно. Освен това Мари владееше до съвършенство любовното изкуство и щеше да му помогне да задоволи страстите си.
Тогава се сети за пребледнялото лице на Уитни, за студените й треперещи пръсти, стиснали ръката му по време на изпълнението на Мари. Да върви по дяволите! Беше се осмелила да махне годежния си пръстен! Беше лъжкиня, негодница… Но също и негова съпруга, майка на бъдещото му дете. Разбра, че няма да намери сили в себе си да се впусне в играта, която Мари с нетърпение очакваше. Щеше да си намери друга любовница.
— Бракът не понася и на съпругата ти — продължи Мари. — Тя е много красива, но и невероятно нещастна.
— Женитбата се отразява добре и на двама ни — отвърна Клейтън.
Тя едва забележимо се усмихна.
— Щом казваш.
— Да, казвам — раздразнено рече той. След като Мари беше забелязала колко нещастна е Уитни, значи това не беше убягнало и на останалите в балната зала. Не искаше съпругата му да стане за смях пред приятелите им. Не това беше целта му.
— В такъв случай ще е най-добре, ако се върнеш в залата — посъветва го Мари. — Защото имам усещането, че Ийстърбрук възнамерява да използва нас двамата, за да нарани жена ти, а после да влезе в ролята на неин утешител. — Очите й внимателно проследиха лицето на Клейтън при тези думи Накрая тя добави: — Никога не съм те виждала в подобно състояние. Изглеждаш страшен и ужасно привлекателен, когато си разгневен и обзет от ревност.