— И дори бихте се престрашили да направите нов опит да се доберете до купата с пунш? — иронично запита Уитни.
Без да схване иронията й, Андре заяви, че би направил даже това.
Ники изгледа младия мъж със смесица от съжаление, любопитство и отвращение.
— Скъпа — прошепна й Ники, — или се омъжи за Андре, или престани да флиртуваш с него. В противен случай горкият човек наистина ще предприеме нещо опасно — като да пресече улицата например.
— Предполагам, че ще трябва да се омъжа за него — засмя се тя. — Дори и ти преди време каза, че от него ще излезе чудесен съпруг.
— Ще бъде голяма грешка да се омъжиш за него. Семейството ми е много близко с това на Андре. Ще бъде жалко, ако една такава дългогодишна дружба пропадне поради факта, че ще се видя принуден да убия единствения им син, за да те направя вдовица.
— Това наистина е лошо, Ники. Аз харесвам Андре така както харесвам и теб. Ние тримата сме добри приятели.
— Приятели? — повтори бавно той. — Бих казал, че двамата с теб сме нещо повече от обикновени приятели.
— Е, много добри приятели, тогава — поправи се Уитни. Замисли се какво да стори, за да върне отношенията им отпреди няколко месеца, когато чувствата още не се бяха намесили.
Внезапно Ники заговори и тя остана изненадана от въпроса му:
— На каква възраст обикновено се омъжват девойките в Англия?
— Не трябва да са прехвърлили тридесет и пет — излъга девойката.
— Стига. Говоря сериозно.
— Добре тогава. Добре е да са под двадесет и пет.
— Значи ти е време да помислиш за съпруг.
— Бих предпочела да си мисля за танци.
Той я изгледа, после й предложи ръката си и отвърна:
— В такъв случай да потанцуваме.
Зад тях се разнесе плътен мъжки глас:
— За съжаление, мосю, госпожица Стоун обеща този валс на мен.
Уитни рязко се извърна и смаяно се втренчи в мъжа. Беше непознатият с черната маска. И отново я гледаше с подигравателна усмивка.
— Обещахте ми този танц! — твърдо изрече Сатаната, долавяйки обзелото я колебание.
Уитни нямаше представа кой е този човек, но същевременно гореше от нетърпение да избегне разговора, започнат от Ники.
— Не си спомням да съм обещавала танц на когото и да било тази вечер — отвърна тя.
— Напротив, обещахте на мен, и то преди няколко месеца — уведоми я натрапникът и я хвана за ръка.
Уитни хвърли извинителен поглед към Ники и мило му се усмихна. Той хладно я изгледа.
Но Ники изчезна от мислите й в мига, в който ръцете на Сатаната я поведоха в танца. Мъжът се движеше грациозно и уверено.
Накрая Уитни не издържа и попита:
— Наистина ли съм ви обещавала да танцувам с вас?
— Не — отвърна той.
Отговорът му я накара да се засмее.
— Кой сте вие? — заговорнически прошепна тя.
— Приятел може би? — подхвърли той. Гласът му й беше абсолютно непознат.
— Не, може да сте познат, но не и приятел.
— Страхувам се, че ще трябва да възразя на това.
Обзе я желанието да смачка поне малко самочувствието му.
— Не мисля, че е възможно. Имам толкова много приятели, че не знам какво да правя с тях, но всички те се кълнат в лоялност към мен.
— В такъв случай някой от тях в най-скоро време ще пострада, не без моята помощ, разбира се. Така ще се отървете. — Сивите му очи радостно заблестяха.
Уитни не успя да се сдържи и отвърна на усмивката му. Знаеше, че той няма да изпълни заканата си, просто играеше словесен шах с нея, а беше наистина вълнуващо да се опитва да предвижда следващите му ходове и да търси начини да ги неутрализира.
— Ще бъде ужасно нелюбезно от ваша страна да влизате в ролята на съдбата по отношение на приятелите ми. А трябва да ви кажа, че те са неприлично много. Освен това има опасност мястото, на което смятате да ги изпратите, да бъде с не особено приятен климат.
— Прекалено топъл ли?
Уитни кимна с престорено съжаление:
— Да.
Помъчи се да отгатне кой е все пак този човек. Преди непознатият говореше перфектен френски, а сега се обръщаше към нея на също толкова чист английски, без следа от акцент. От онова, което се виждаше от лицето му, личеше, че то е придобило загар, който човек не можеше да получи тук или в Англия в началото на пролетта.
Не можа да се сети. Прехвърли през ума си всички господа, с които я бяха запознавали по един или друг повод, но никой от тях не притежаваше такива очи, нито беше толкова висок. Всъщност височината му беше главното, което го отличаваше от останалите. Не, не знаеше кой е. Но затова пък той очевидно я познаваше добре, щом доминото й не успя да го заблуди.
Когато танцът свърши, Уитни отстъпи назад и вече почти се беше обърнала към Ники, когато непознатият взе ръката й и я пъхна под своята. Поведе я към вратата, от която се излизаше в градината на къщата.