Вратата на библиотеката се отвори и той бързо се изправи. Погледът му изпитателно се взря в човека, от когото зависеше бъдещето му. Клейтън Уестморланд беше около тридесетгодишен, висок и поразително красив. Излъчваше сила и увереност. Движенията му бяха решителни — сигурен белег за активен живот, нещо нетипично за младите господа от висшата класа.
Проницателните сиви очи се впиха в лицето на Матю и той нервно преглътна. Херцогът се приближи до бюрото си и седна зад него, после с кимване му посочи близкия стол и спокойно запита:
— Готов ли сте да започваме, господин Бенит?
— Разбира се — отвърна Матю. — Както пожелахте, ваше благородие, направихме нужните проучвания относно произхода и семейството на младата дама. Госпожица Стоун е дъщеря на Сюзън Стоун, починала, когато госпожица Стоун е била на пет години, и на Мартин Албърт Стоун. Родена е на тринадесети юни, хиляда и осемстотната година в семейното имение край село Моршам, разположено на около седем часа път от Лондон.
Стопанството на Стоун е малко, но носи добри доходи. Самият Мартин Стоун води живот по нищо неотличаващ се от живота на останалите представители на земевладелската аристокрация. Преди четири години финансовото му положение е претърпяло драстични промени. Сигурно си спомняте, че по онова време в някои части от Англия бяха пострадали от проливните дъждове. Много стопанства като това на Стоун, които не разполагаха с добре разработена дренажна система, пострадаха зле. Очевидно Стоун е понесъл повече загуби от всеки друг.
Проучванията ни разкриват, че той е направил някои големи, но необмислени инвестиции в рисковани начинания и когато се е провалил, е направил нови, също толкова рисковани — изглежда, воден от надеждата, че по този начин ще си върне загубите. Резултатът се оказва плачевен и затова преди две години Стоун предприема една последна, отчаяна стъпка — ипотекира имението и купува акции от корабна компания със сфера на дейност в колониите. За нещастие въпросната компания фалира. Понастоящем Мартин Стоун е затънал до гуша в дългове. Имението се руши и от цялата прислуга са останали само няколко души.
Матю посегна към кутията и извади оттам купчина листове.
— Ето списък на кредиторите му, макар да подозираме, че броят им далеч не се изчерпва с изброените тук.
Той подаде документите на младия херцог и зачака за отговор.
Клейтън Уестмор се отпусна назад и бързо прегледа документите. Лицето му не издаваше нищо.
— На колко възлизат дълговете му? — попита той, щом обърна и последната страница.
— На около сто хиляди лири.
Очевидно огромната сума не му направи никакво впечатление. Той върна листовете на довереника си и внезапно смени темата:
— Какво успяхте да научите за момичето?
Кой би могъл да знае повече за нея от човека, който възнамеряваше да я направи своя любовница, запита се Матю, докато вадеше друг свитък. Въпреки че херцогът не беше споменал за това, не беше трудно да се разбере какви бяха намеренията на Уестморланд. Той щеше да я превърне в своя метреса, осигурявайки й прилично имение и достатъчно средства за охолно съществуване. Смяташе, че Клейтън иска да разполага със сведения за семейството на госпожица Стоун просто за да прецени какви пречки биха могли да възникнат от страна на близките й.
Матю не допускаше, че изобщо щеше да има някакви пречки. Имайки предвид катастрофалното положение на Мартин Стоун, той едва ли щеше да възрази срещу прехвърлянето на отговорностите по издръжката на дъщеря му на Клейтън Уестморланд. Нима имаше друг избор? Стоун не би се замислил за репутацията на момичето, тъй като неговата беше далеч по-застрашена. Веднага щом кредиторите му откриеха реалното състояние на нещата, щяха да го подгонят, а перспективите не бяха розови — длъжникът щеше да загуби не само положението си в обществото, но и да бъде пратен зад решетките.
Матю се изчерви, когато усети, че мълчаливо се взира в папката, съдържаща информация за момичето, и бързо рече.
— Макар че беше трудно да поразпитаме тук-там, без да будим подозрения, все пак успяхме да стигнем до някои факти, а именно — госпожица Стоун е била доста трудно и своенравно дете. Очевидно е високообразована и начетена. Говори перфектно френски, а познанията й по гръцки са на достатъчно високо ниво, за да служи като преводач на чичо си по време на срещите му с гръцки дипломати. Владее също италиански, немски и латински… — Матю се поколеба. Чувстваше се неловко, че трябва да повтори нещо, което херцогът със сигурност вече знаеше.