— Изглежда имаме доста нови прислужници — отбеляза Уитни, докато баща й кавалерстваше на лейди Ан да заеме мястото си на масата.
— Винаги сме имали нужда от повече работна ръка за поддържане на домакинството — рязко отвърна той. — Къщата беше в ужасно състояние.
Четири години никой не й беше говорил с такъв тон. Уитни смаяно се втренчи в баща си. Едва сега под светлината на свещите тя забеляза, че косата му е посивяла, а по челото му, покрай очите и устата се бяха появили дълбоки бръчки. Беше се състарил с десет години.
— Какво си се втренчила в мен? — грубо попита той.
Баща й винаги се беше отнасял рязко с нея, помисли си тъжно тя и навремето наистина имаше основания да го прави. Но сега? Не желаеше старата враждебност между двамата да пламне отново.
— Забелязах, че косата ти е посивяла, татко — кротко отвърна Уитни.
— Какво толкова чудно има в това? — изсумтя той.
Тя направи усилие да отвърне на грубостта му с усмивка и изведнъж през ума й мина мисълта, че никога преди не го е правила.
— Учудена съм, че това, което тревогите, които ти създавах като дете, не успяха да направят, са го направили годините.
Баща й вдигна поглед от чинията си, изненадан от думите й.
— Предполагам знаеш, че приятелката ти Емили се омъжи? — предпочете да смени темата той. — Три сезона тя се появяваше в обществото, без да намери подходящия за нея съпруг, и баща й се беше притеснил, че ще остане стара мома. Но сега този брак е основна тема на разговор в цялата проклета околност! — Той обвинително погледна към лейди Ан. Не криеше, че смята нея за отговорна заради това, че дъщеря му все още не е омъжена.
— Надявам се да не си се притеснил, че аз все още съм необвързана — бързо подхвърли Уитни.
— Напротив, притеснен съм — безочливо отвърна той. Гордостта й я подтикваше да разкаже на баща си за всички предложения, които чичо Едуард тактично беше отхвърлял, но разумът й подсказваше, че това само би го разгневило, задето лорд Гилбърт не се беше допитвал до него. Защо беше толкова хладен и непристъпен? И имаше ли изобщо някаква надежда пропастта помежду им да бъде запълнена?
Реши да не се отказва от опитите си. Остави чашата си на масата и нехайно рече:
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-малко засрамен от факта, че след четири сезона дъщеря ти е все още неомъжена, двете с леля Ан бихме могли да ти прошепнем под секрет, че съм отхвърлила предложенията на двама баронети, един граф, един херцог и един принц!
— Вярно ли е това, мадам? — Мартин Стоун изгледа лейди Ан с присвити очи. — И ако е, защо не съм бил уведомен за тези предложения?
— Разбира се, че не е — намеси се отново Уитни. — Всъщност срещала съм само един истински херцог и един, който се представяше за такъв, но трябва да призная, че и двамата ми се сториха еднакво отблъскващи. Познавам и един руски принц, но за съжаление той вече беше сгоден за принцеса, а дълбоко се съмнявам, че годеницата му би проявила разбиране и би ми го отстъпила, за да не изоставам от Емили.
За момент той се втренчи в нея, после рязко каза:
— Организирал съм тържество в чест на твоето пристигане. Утре вечер. Всъщност — поправи се Стоун — то не е никак малко — поканени са всички благородници от околността. Ще има оркестър, танци и всичките му там глупости!
— Звучи… чудесно! — успя да отвърне Уитни, свеждайки очи към чинията си и полагайки огромни усилия да не прихне.
— Емили ще дойде от Лондон със съпруга си. Всички ще дойдат.
Настроението на баща й така често се менеше, че Уитни предпочете да не прави повече опити за разговор тази вечер. Довършиха вечерята си в мълчание.
— Имаме нов съсед — внезапно се обади той. Уитни се стресна. — Той също е поканен. Искам да те запозная с него. Изглежда добре и е ерген. Превъзходен ездач е. Веднъж го видях на коня.
Схванала намеренията му, тя се засмя и възкликна:
— О, татко! Не е необходимо да започваш веднага да ме сватосваш. Все още не съм толкова стара!
Баща й очевидно не виждаше нищо смешно, затова девойката си наложи да бъде сериозна. Попита за името му.
— Клейтън Уестмор… Клейтън Уестланд.
Лейди Ан изпусна вилицата си. Тя измери зет си с присвити очи, а той й отвърна с предизвикателен поглед. Лицето му издайнически почервеня.
Уитни реши, че е длъжна да спаси леля си от наближаващата буря, и стана от масата.
— Мисля, че с леля Ан имаме нужда от почивка след изморителното пътуване.
За нейна изненада лейди Ан поклати глава:
— Бих искала да остана няколко минути насаме с баща ти, скъпа. Ти върви.