— Липсвах ли ти? — прекъсна Пол мислите й.
В главата й звъннаха предупредителни сигнали. Гласът му звучеше опасно интимно. Тя се усмихна многозначително и отвърна:
— Липсваше ми страшно много! — Нарочно наблегна на последните думи, за да създаде впечатление за преувеличение.
— Колко страшно много? — настоя той, а усмивката му стана още по-широка.
— Бях неутешима — пошегува се тя. Беше й известно, че Емили му е разказала за широката популярност, която си беше спечелила в Париж. — Всъщност за малко да умра от скръб по теб.
— Лъжкиня! — засмя се той, а ръката му още по-плътно обви талията й. — Тази сутрин чух нещо съвсем различно от това, което ми казваш. Вярно ли е или не, че си заявила на някакъв френски благородник, че ако титлата му те била впечатлила толкова силно, колкото и неговата самонадеяност, тогава сериозно би се почувствала изкушена да приемеш предложението му?
Уитни леко кимна, едва сдържайки смеха си.
— Вярно е.
— А може ли да попитам какво точно е било предложението му?
— Не, не може.
— Да му обявя ли дуел?
Уитни се почувства на върха на щастието. Пол флиртуваше с нея! Наистина флиртуваше!
— Как е Елизабет? — попита тя и моментално съжали за думите си.
На устните на Пол плъзна самодоволна усмивка.
— Ще я намеря и ще я доведе при теб. Така ще имаш възможност сама да разбереш — предложи той, а погледът му говореше, че чудесно я разбира.
Опитваше се да се съвземе от срама, който сама си беше навлякла, когато внезапно осъзна, че той я води към Клейтън Уестланд и групичката около него. Едва сега си спомни, че му беше обърнала гръб и без да отговори на поканата му за танц, беше последвала Пол.
— Извинявам се, че ви отмъкнах госпожица Стоун в мига, в който възнамерявахте да я поканите на танц, Клейтън — каза Пол.
Заради предишната си грубост тя не можеше да откаже новата покана за танц от ненавистния й съсед. Но противно на очакванията й Клейтън не я покани. Напротив, остави я да се черви под ехидните погледи на останалите. И когато накрая неудобството й беше пълно, той с отегчение й подаде ръка и се поклони:
— Госпожице Стоун.
— Не, благодаря — студено отвърна тя. — Нямам желание да танцувам, господин Уестланд.
Извърна се рязко и решително се отправи към най-отдалечения край на залата, където леля Ан беше оформила свой кръг от събеседници. Пет минути по-късно баща й я доближи и с тих, но нетърпящ възражение тон рече:
— Има един човек, с когото искам да се запознаеш.
Въпреки твърдите нотки в гласа му Уитни беше сигурна, че тази вечер баща й се гордее с нея. Последва го, но със закъснение разбра къде всъщност я води.
Клейтън Уестланд беше зает да води шеговит разговор с Емили и съпруга й. Маргарет Меритън, разбира се, продължаваше да виси на ръката му.
— Татко, моля те! — прошепна разтревожено Уитни и отстъпи назад. — Не го харесвам!
— Не се дръж като глупачка — раздразнено отвърна Стоун, хвана я за ръката и я повлече нататък.
— Ето я — уведоми той Клейтън, а после се обърна към дъщеря си и й нареди, сякаш беше деветгодишно момиченце: — Поклони се и поздрави любезно нашия приятел и съсед, господин Клейтън Уестланд.
— Вече се запознахме — сухо изрече той.
— Запознахме се — едва чуто повтори Уитни. Страните й пламнаха под подигравателния поглед на Уестланд. Ако посмееше да я засегне или да я изложи пред баща й, щеше да го убие! За пръв път, откакто се помнеше, баща й я виждаше в благоприятна светлина, ставаше свидетел на факта, че обществото я приема, и се чувстваше горд от това.
— Е, добре. Добре. — Мартин Стоун погледна с очакване към Клейтън, после към Уитни. — Тогава защо вие двамата не потанцувате? Нали затова е музиката…
Внезапно тя осъзна, че причината, поради която двамата с Клейтън няма да танцуват, е, че господинът не би я поканил вече дори някой да допреше пистолет до челото му. Уитни умолително го погледна, после направи знак към дансинга. Тя безмълвно го канеше! Какво унижение.
Клейтън иронично вдигна вежди. За момент й се стори, че той ще пренебрегне поканата й, но мъжът само сви безразлично рамене и тръгна към танцуващите двойки, оставяйки я да го следва.
Ах, как го мразеше! Омразата й се усилваше с всяка направена стъпка. Погледът й пронизваше гърба му, а когато Клейтън се обърна и я погледна, тя с ужас установи, че той всъщност се смееше. Надсмиваше се над унизителното положение, в което се беше оказала! Уитни пристъпи напред, а после неочаквано направи крачка вдясно. Беше твърдо решена да го остави сам сред танцьорите.