Лейди Юбанк стоеше в другия край на залата и внимателно наблюдаваше херцог Клеймор. Девойките се въртяха около него и той галантно даряваше всяка от тях с внимание, но всъщност духом беше при единствената жена в тази зала, която сякаш беше имунизирана срещу магнетизма му — Уитни Стоун.
Лейди Юбанк беше далечна роднина на младия херцог по линия на покойния си съпруг и когато преди няколко седмици Клейтън пристигна в дома й и й съобщи, че смята наеме имение, отдалечено на десетина километра от нейното „с цел да си отдъхне от напрегнатия столичен живот“, тя незабавно го увери, че може да разчита на нейната дискретност.
Сега обаче, докато наблюдаваше как той гледа Уитни, изпита подозрение. Трябваха й няколко секунди, за да преодолее угризението, че това, което щеше да извърши, е неетично и нечестно, после се усмихна и поръча на един прислужник да доведе при нея госпожица Стоун, а после да предаде на господин Уестланд, че домакинята го кани да се присъедини към нея.
Уитни танцуваше със съпруга на Емили, когато прислужникът застана почтително до нея и й каза, че лейди Юбанк иска да я види веднага. Тя се извини на лорд Арчибалд и се отправи към креслото, в което седеше пълната вдовица.
— Казах ти, че съревнованието е онова, от което Севарин има нужда! — почти извика лейди Юбанк, щом девойката застана пред нея. — Съпругът на най-добрата ти приятелка не е никаква заплаха за Пол. Искам да обърнеш внимание на господин Уестланд. Направи всичко, което се иска от младо момиче, за да спечели вниманието на един мъж, по дяволите!
— Не, не мога. Наистина, лейди Юбанк. По-скоро бих…
— Млада госпожице — прекъсна я властно вдовицата, — нужно ли е да ти припомням, че съм организирала този бал с единствената цел да ти помогна да омаеш Севарин? И тъй като ти, изглежда, си достатъчно глупава, за да не разбереш как трябва да действаш, явно ще трябва аз да се намеся. Клейтън Уестланд е единственият мъж в тази зала, който Пол Севарин би приел като реална заплаха, и аз изпратих прислужник да го повика при нас. Когато Уестланд се появи, имаш две възможности: или да го изгледаш така, както в момента гледаш мен — при което той най-вероятно ще ти препоръча да отидеш на лекар, или да му се усмихваш и да му позволиш да те отведе навън, на терасата.
— Не искам да излизам на терасата с него! — заяви Уитни.
— Да, но ще го направиш, защото ако се обърнеш, ще видиш как красивата Елизабет Аштън се е отправила в тази посока под ръка с твоя възлюбен Пол!
Уитни рязко се обърна и наистина видя Пол и Елизабет. Осъзна, че предложението на лейди Юбанк беше разумно, но продължаваше да се колебае. В същото време пищната вдовица казваше на появилия се Клейтън:
— Госпожица Стоун току-що сподели с мен, че й е станало горещо от многото танци и че би искала да излезе за малко на терасата.
— Сигурен съм, че иска — иронично кимна той и грубо хвана младата дама за лакътя. — Е, да вървим, госпожице Стоун.
Уитни се остави да бъде водена от кавалера си и беше толкова унесена в мисли по Пол, че дори не забеляза накъде върви. Клейтън наистина я изведе на терасата, но от другата врата, така че сега двамата с Уитни бяха в онази част, която беше разположена перпендикулярно на мястото, на което стояха Пол и Елизабет.
— Къде отиваме? — попита тя, внезапно осъзнала, че двойката, която я интересува, остава извън обсега на зрението й.
— Както виждате, вече сме на терасата — хладно отвърна кавалерът й, пусна лакътя й и пристъпи към каменната балюстрада.
Облегна се и измери Уитни с поглед. Тя стоеше пред него засрамена, че е взела участие в плана на лейди Юбанк, нещастна, че този план се е провалил и изпълнена с надежда, че все нещо ще се случи, за да й помогне.
— Бихме могли да отидем от другата страна — предложи тя.
— Бихме могли, но няма да го направим — рязко отвърна Клейтън. Беше му ясно, че Уитни иска да го използва за параван, и с всяка минута гневът му нарастваше. Беше толкова съблазнителна, обляна от лунна светлина. Но беше негова, не на Пол. По дяволите, та той беше платил дори за роклята на гърба й!
Хрумна му нещо. Облегна се назад, така че да успее да зърне Елизабет и Пол. Щом се увери, че двамата са още на терасата, насочи цялото си внимание към Уитни.
— Е, госпожице Стоун? — каза достатъчно високо, за да се чуе зад ъгъла.
Тя подскочи като чу името си.
— Какво? — попита и започна едва забележимо да се придвижва към желаната част на терасата. Гореше от нетърпение да види какво правят Пол и Елизабет.
Клейтън внезапно се изправи пред нея.