Приближи спокойно и самоуверено към него. Изпитваше дълбоко задоволство от възхищението, с което той я гледаше.
— Как е възможно да изглеждаш така красива толкова рано? — попита Пол и задържа ръцете й в своите.
Уитни се усмихна:
— Добро утро, Пол. Не мислиш ли, че е по-добре да яздим, вместо да ползваме каретата? Конюшнята е пълна с коне — можеш да си избереш някой жребец.
— Страхувам се, че ще се наложи да яздиш без мен. Някои от дамите, които са поканени на пикника, трябва да бъдат отведени там с карета, понеже живеят в непрестанен ужас, че ако се качат на кон, моментално ще се озоват на земята. — Помълча малко и с привидно безразличие добави: — Клейтън ще язди с теб и ще ти покаже мястото, на което се събираме.
Обзе я паника, примесена с огромно разочарование. Не можеше да повярва, че Пол е способен на подобно нещо. Беше я поканил на пикник, организиран в нейна чест, и неговото първо задължение беше да я придружи дотам. Между другото, само една девойка в цялата околност се страхуваше да язди и това беше Елизабет Аштън. По всяка вероятност Пол определяше Клейтън за неин кавалер, с цел да й покаже, че няма намерение да влиза в ролята на ревнив обожател. Предната нощ беше разбрал, че Уитни се опитва да го накара да ревнува, и сега й показваше, че планът й не е сполучил.
С огромно усилие тя сви нехайно рамене и се усмихна:
— В такъв случай ще пропуснеш чудесна разходка на открито. Денят е прекалено хубав, за да го пропилява човек, като се затвори в карета.
— Клейтън ще ти покаже мястото — повтори той, внимателно наблюдавайки спокойното изражение на лицето й. — Доколкото разбирам, двамата се познавате достатъчно добре. Сигурно се обръщате един към друг с малките си имена. Баща ти няма да възрази Уестланд да ползва конете му.
Кимна й и пое към изхода, разминавайки се с Клейтън.
— Погрижи се добре за приятелката ми — подхвърли. Уестланд влезе в салона и поздрави младата дама.
Уитни прехапа устни, за да не изрече някои недотам прилични думи, спря хладен поглед върху снежнобялата му риза, черните бричове и лъснатите ботуши за езда.
— Можете ли да яздите? — жлъчно попита тя.
— Добро утро — повтори Клейтън, без да престава да се усмихва.
Уитни не отговори. Подмина го с надменно вдигната глава и излезе навън, без да се интересува дали ще я последва
По пътя към конюшнята Клейтън спазваше дистанция, но щом се озоваха далеч от погледите на останалите, се изпречи пред нея и попита:
— Винаги ли се отнасяш така с джентълмените, които са си откраднали целувка от теб, или го правиш само с мен?
Уитни намръщено го изгледа:
— Господин Уестланд! Първо, вие не сте никакъв джентълмен и второ, изобщо не ми харесвате. Сега ви моля да се разкарате от пътя ми!
Той не помръдна. Очите му замислено се вгледаха в лицето й.
— Бъдете така любезен да се отдръпнете, за да ми направите път да мина — повтори Уитни.
— Ако сте в състояние да запазите спокойствие поне за минута, бих искал да ви поднеса извиненията си за снощи — невъзмутимо произнесе той. — Не си спомням кога за последен път съм го правил, така че е възможно извинението ми да прозвучи малко нескопосано, но…
Какъв негодник беше този мъж! Беше си позволил волности с нея, а после имаше нахалството да й се извинява!
— Няма да приема вашите извинения! Махнете се от пътя ми!
Лицето му се изкриви от гняв и Уитни почувства как той се бори със себе си, за да се овладее.
Хвърли поглед към конюшнята. Томас беше там, така че ако се наложеше да вика за помощ, щеше да има кой да я чуе Старецът се опитваше да обуздае Опасният вихър, който се дърпаше като бесен от въжето и риеше с копита земята. Изведнъж отмъщението прие формата на черния жребец.
Уитни се обърна към Уестланд с любезна усмивка.
— Страхувам се, че снощи и аз не бях кой знае колко любезна — каза тя. — Затова размислих. Ако искате да се извините, ще приема извинението ви. — Клейтън подозрително я погледна и Уитни побърза да подхвърли: — Или се отказахте?
— Не съм се отказал. — Лекичко повдигна брадичката й. — Искрено съжалявам, ако съм ви уплашил снощи. Нямах намерение да ви засегна или нараня. Единственото, което искам, е да бъдем приятели.
Уитни устоя на изкушението да удари ръката му и си даде вид, че се замисля над последните му думи.
— Ако ще бъдем приятели, това означава, че трябва да намерим нещо общо помежду си, нали? Аз например обожавам да яздя. Вие добър ездач ли сте?
— Много добър — кимна той и я изгледа отвисоко.
Уитни се дръпна, пое към конюшнята и извика: