После отидоха в дома на Севарин и обядваха с майката на Пол. Въпреки че първоначално идеята я ужаси, Уитни скоро се успокои. Обядът мина изключително приятно.
Излязоха на двора и Пол я заведе до люлката, окачена на клоните на едно дебело дърво.
— Защо вчера ти и Уестланд закъсняхте за пикника? — попита без предисловие той, докато Уитни сядаше на люлката.
Положи усилия да запази самообладание.
— Имахме проблеми с коня — нехайно отвърна тя.
— Трудно ми е да повярвам на това обяснение, Уитни. Яздил съм с него и знам, че е отличен ездач. А вчера той беше много спокоен и се държеше добре.
— За кого говориш? За коня или за господин Уестланд? — опита се безуспешно да разведри мрачното настроение на Пол.
— Имах предвид Опасния вихър, но като стана дума за Уестланд, нека да поговорим и за него.
— За Бога, Пол! — умолително го погледна тя. — Много добре знаеш, че някои коне създават проблеми дори на най-умелите ездачи!
— Тогава би ли ми обяснила защо след като този жребец е толкова опасен, ти се съгласи да го яздиш при състезанието с Уестланд?
— О, това ли било. Ами негодникът просто ме хвана натясно и не ми даде възможност да се измъкна. — Уитни хвърли бърз поглед към Пол. По лицето му беше изписано съмнение. При така създалите се обстоятелства нямаше да е зле да разкрие истинското си отношение към Клейтън. — Не мога да понасям този човек и не мисля, че е много мило от твоя страна да ме подлагаш на кръстосан разпит. Не е нито честно, нито редно.
Той се усмихна:
— Никога не съм мислил, че ще настъпи ден, в който ще те е грижа за това кое е редно и кое не. — Той протегна ръце към нея и я свали от люлката. Взе я в прегръдките си и дрезгаво промълви: — Господи, колко си хубава!
Уитни затаи дъх. Пол щеше да я целуне. Опита се да остане неподвижна, докато устните му леко докосваха нейните, но дланите й потърсиха опора в гърдите му. Страхуваше се да отвърне, за да не уплаши Пол, разкривайки силата на чувствата си. Но той не искаше жената в ръцете му да остане безучастна. Целувката му стана по-настойчива. Когато се отдели от нея, Уитни почувства, че краката едва я държат. Пол беше умел в изкуството да целува и очевидно имаше доста голяма практика.
Той я гледаше доволен и самоуверен.
— Целуваш много добре — прошепна Уитни, стараейки се да прикрие неопитността си.
— Благодаря — някак раздразнено отвърна Пол. — Сигурно това заключение се основава на опита, който си натрупала в Париж.
Уитни се усмихна и седна на люлката без да каже нито дума. Оттласна се от земята и се залюля. Но Пол беше бърз. Отново я взе в ръцете си.
— Ах, ти, палавнице! Ако не внимавам, скоро ще бъда луд по теб! Много повече от онези парижки контета.
— Те не бяха контета — хитро се усмихна тя.
— Много добре. Не бих искал да бъда сред такава лоша компания.
— Което значи?
— Което значи, че вече съм луд по теб — отвърна задъхано той и я притисна плътно към себе си.
Тя сякаш не стъпваше по земята, а летеше. Изтича по стълбите и се втурна в къщата. Когато попита за леля си, икономът я уведоми, че лейди Ан, баща й и господин Уестланд са в кабинета. Уитни направи всичко възможно да мине незабелязано покрай притворената врата и да се скрие в стаята си. Нищо нямаше да помрачи щастието й, закле се тя. Единствената заплаха беше една евентуална среща с Клейтън Уестланд.
Очите на лейди Ан блестяха от гняв. Зет й нервно крачеше из кабинета, усилвайки напрежението. Накрая Мартин Стоун се спря и рече:
— Аз лично не бих ви разкрил всичко това, но негово превъзходителство сметна за уместно да ви посветим в тайната. Надявам се, че няма да се налага да ви напомням да си държите устата затворена.
Ан се втренчи мълчаливо в него. Окуражен от мълчанието й, Стоун продължи:
— Не отричам, че никак не се зарадвах, когато се появихте в дома ми заедно с Уитни, но след като сте вече тук, смятам, че бихте могла да бъдете доста полезна. Искам от вас да накарате Уитни да хареса херцога. Тя цени вашето мнение и ви вярва, така че няма да е трудно да насочите вниманието й към него.
Ан най-после успя да събере сили да продума:
— Да я накарам да го хареса? Та Уитни мрази дори въздуха, който този човек диша!
— Глупости! Та тя дори не го познава!
— Познава го достатъчно, за да има основание да го мрази.
— Тогава разчитам на вас да промените отношението й.
— Мартин, нима сте сляп? Уитни е влюбена в Пол Севарин!
— Пол Севарин не може да се погрижи дори за себе си — изсумтя Стоун. — И нищо не може да й предложи.
— Това е без значение. Уитни сама взема решенията си.