— Празни приказки! Аз съм човекът, който решава и всъщност вече съм решил.
Ан понечи да възрази, но Мартин я прекъсна:
— Позволете ми да ви обясня нещо, мадам. Подписал съм официално споразумение, подготвено от адвокатите на Клеймор, и приех сто хиляди лири от херцога като част от сделката. Похарчил съм повече от половината, разплащайки се с кредиторите си. Ако Уитни откаже да се подчини, няма как да върна тези пари! Това от своя страна ще ме разори. Как мислите, щастлива ли ще бъде Уитни със Севарин, когато всички ще клюкарстват по адрес на баща й, хвърлен в затвора?
Той тръгна към вратата. На прага се спря и многозначително изгледа лейди Ан:
— Надявам се, че ще ми съдействате — ако не заради мен, то заради любимата ви племенница.
13.
Уитни посрещна новината, че Клейтън Уестланд ще вечеря с тях с по-голям ентусиазъм, отколкото наистина изпитваше. Но в края на краищата баща й харесваше новия им съсед и тя трябваше да изтърпи компанията на натрапника.
Вечерята беше поднесена точно в осем. Баща й седеше на почетното място на дългата маса, лейди Ан — насреща му, а Клейтън беше настанен точно срещу Уитни. Тя обаче се изхитри да постави огромния сребърен свещник така, че да я скрива от погледа на нежелания за нея гост, и предпочете да запази хладно мълчание, докато се хранеха. На няколко пъти Уестланд се опита да я въвлече в разговора, но Уитни упорито мълчеше. За нейна огромна изненада тримата се справяха чудесно и без нея и с напредването на вечерта разговорите ставаха все по-интересни и забавни.
Щом привършиха с десерта, тя стана и учтиво се извини. Обясни, че не се чувства добре, и предпочита да се качи в стаята си. Стори й се, че устните на Клейтън иронично трепват и впи поглед в него, но лицето му не изразяваше нищо друго освен учтива загриженост.
Пол я посещаваше всеки ден. Щастието й беше нарушавано единствено от вечерите, в които трябваше да понася присъствието на Уестланд на масата им. Не се оплакваше. Не искаше да ядосва баща си. Каквото и да кажеше или направеше Клейтън, тя си оставаше неизменно хладно любезна и дистанцирана. Поведението й радваше Мартин Стоун. За него това беше доказателство, че дъщеря му е истинска дама. Клейтън обаче не се заблуждаваше и се ядосваше от упоритостта й, но това, което най-много озадачаваше Уитни, беше, че изглежда леля й също се тревожеше от сдържаността й.
Всъщност лейди Ан се държеше доста особено напоследък. Не спираше да пише и изпраща писма до всеки град в Европа, в който предполагаше, че се намира лорд Едуард, а настроението й беше твърде променливо.
Уитни допускаше, че причината за странното поведение на леля й е отсъствието на съпруга й.
— Предполагам, че чичо Едуард ужасно ти липсва, лельо — изрази веднъж съчувствието си Уитни.
Лейди Ан се направи, че не я чува, престори се на погълната от избора на рокля за предстоящата вечеря в дома на Клейтън — първата от две седмици насам. Накрая се спря на една в прасковен цвят с дълбоко изрязано деколте.
— Пол ми липсваше през цялото време, докато бях във Франция, затова зная какво чувстваш ти — продължи момичето.
— Детинските влюбвания са винаги такива — отвърна леля й. — Обсебващи, силни, всепоглъщащи, когато сме разделени от обекта на обожание. Но за нещастие, когато се върнем към тях след дълга раздяла, откриваме, че мечтите ни се разминават с реалността.
— Не е възможно да мислиш, че за мен Пол е само едно детинско увлечение! — възрази Уитни. — Е, беше, но вече не е. Двамата ще се оженим — нещо, за което отдавна мечтая.
— Пол споменавал ли ти е нещо за брак?
Когато Уитни поклати глава и понечи да отговори, леля й пое дълбоко дъх и рече:
— Мисля, че ако Севарин имаше намерение да ти предложи брак, досега трябваше да го е направил.
— Сигурна съм, че просто изчаква подходящия момент. Освен това аз съм у дома съвсем отскоро — само от няколко седмици.
— Скъпа, та вие с Пол се познавате от години — меко възрази лейди Ан. — Виждала съм как се уреждат женитби между двама напълно непознати за време, доста по-кратко от това, което ти прекара тук след завръщането си. Възможно е господин Севарин просто да се забавлява, ухажвайки една красива млада дама, която в момента е в центъра на вниманието. Много мъже го правят.
Уитни самоуверено се усмихна и целуна леля си.
— Прекалено много се притесняваш за щастието ми, лельо. Ще видиш, че Пол ще ми предложи.
Но докато каретата се носеше по пътя към дома на Клейтън, оптимизмът й започна да се изпарява. Дали леля й не беше права? Дали Пол просто не беше увлечен по новоизгрялата местна красавица? Беше узурпирала тази титла от Елизабет Аштън, но не изпитваше задоволство от този факт. Поканите за приеми просто валяха и когато тя приемеше да присъства на някой от тях, Пол неизменно я придружаваше и не се отделяше от нея до края на вечерта. Единственият човек, който можеше да й съперничи по популярност в околността, беше Клейтън Уестланд и за нещастие той винаги беше там, където се появеше и Уитни.