— Предполагам, че когато възрастните са чули смеха ти, са те обвинили, че ти си скрила наградата в клоните?
— О, не! Всъщност възрастните бяха толкова заети да се отърват от Елизабет, че дори не ме забелязваха. Питър Редфърн реши, че имам нещо общо с тази работа, понеже се катерех по дърветата много по-бързо и умело от него, и заплаши, че ще ми откъсне ушите, но тогава Маргарет Меритън се намеси и заяви, че ще е по-добре да съобщят на баща ми за моята постъпка.
— И кое от двете последва?
— Нито едното, нито другото. Питър беше прекалено ядосан, за да слуша Маргарет, а аз бях сигурна, че няма да посмее да ме докосне, затова не мръднах от мястото си. Вместо това той удари Маргарет — завърши Уитни. — Мили Боже! Няма да забравя каква физиономия направи Пит, когато тя се строполи на тревата. Не бях виждала по-насинено око от нейното!
Погледите им се срещнаха и останаха приковани един в друг. Клейтън остави чашата си на масата и решително се изправи. Уитни бързо погледна към вратата и с ужас установи, че лакеят вече го няма.
— Стана късно — решително изрече и се надигна от мястото си. — Трябва веднага да си вървя.
Клейтън спря на сантиметри от нея и развълнувано промълви:
— Благодаря ти за най-приятната вечер в моя живот!
Сърцето й тревожно заби.
— Моля те, не стой толкова близо до мен — прошепна отчаяно. — Чувствам се като заек, който всеки миг ще попадне в зъбите на преследващата го хрътка.
— Едва ли бих могъл да те целуна, ако стоя в другия край на стаята, малка моя — дрезгаво изрече Клейтън.
— Не ме наричай така и не ме целувай! Та аз още не съм ти простил напълно за случилото се край потока!
— Страхувам се, че ще се наложи да ми прощаваш отново.
— Предупреждавам те, че този път прошка няма да има — прошепна Уитни, докато той я вземаше в прегръдките си. — Ако го повториш, никога няма да ти простя.
— Ужасяваща възможност, но въпреки това мисля да рискувам.
Устните жадно се впиха в нейните. Допирът беше наелектризиращ. Езикът му се плъзна в устата й и тя не оказа съпротива. Ласките му, нежният допир на ръцете му накараха тялото й да запламти. Тя се отпусна и главата й се замая. Не можеше да мисли, да реагира.
Когато Клейтън най-после престана да я целува, тя немощно отпусна глава на гърдите му. После отново изпита гняв към него и към себе си.
— Да те помоля ли за прошка сега, малка моя? — промълви Клейтън и повдигна брадичката й. — Или да почакам? Май ще е по-добре да изчакам — изрече той и се засмя, после леко докосна с устни челото й.
Излезе от стаята и след миг се върна с пелерината на Уитни. Преметна дрехата през раменете й и девойката потръпна от допира на ръцете му.
— Студено ли ти е? — тихо запита Клейтън и я притегли към себе си.
Тя не беше в състояние да произнесе нито звук от срам, изумление, гняв и презрение към себе си.
— Едва ли аз съм причината да загубиш ума и дума — подразни я нежно той.
От гърдите й се изтръгна дрезгав шепот:
— Моля те, дръпни се от мен.
Той й проговори отново едва когато каретата доближи бащиния й дом.
— Уитни, трябва да говоря с теб. Между нас има някои неща, които се нуждаят от обяснение.
— Не сега — отвърна тя. — Може би друг път, но не точно тази вечер.
Мята се в леглото до сутринта. Не можеше да си обясни как е възможно Клейтън да предизвиква подобни емоции у нея. Беше достатъчно да я вземе в ръцете си и всичките й планове и желания, свързани с Пол сякаш се изпаряваха.
Тя зарови лице във възглавницата. Отсега нататък щеше да положи неимоверни усилия, за да избягва нови срещи насаме с него. Беше направила грешка, която никога нямаше да повтори. Тази вечер, подведена от чара му, от любезността му, беше започнала да го възприема като приятел.
Приятел! По-скоро би разчитала на змия, отколкото на този човек! Та той не би се отказал да съблазни дори светица в църква! Не би се спрял пред нищо, само и само да покори поредната си жертва. И колкото по-трудно беше за него, толкова по-силна наслада изпитваше от победата си. Сега вече знаеше — беше я набелязал за своя плячка. Смяташе да я съблазни, дори да я обезчести и нищо нямаше да го спре.
Колкото по-скоро обявяха годежа си с Пол, толкова по-добре. Дори Клейтън Уестланд не би посмял да посегне на жена, обещана на друг мъж!
14.
Уитни приглади косата си, хвърли последен критичен поглед в огледалото и пристегна кадифената панделка, придържаща тъмната й коса. Беше облечена в тревисто-зелена рокля с къдрички покрай деколтето и китките, която много подхождаше на очите й.
Безсънната нощ беше оставила отпечатък върху лицето й. Под очите й се виждаха тъмни кръгове, но все пак изглеждаше добре. Уитни се отдалечи от огледалото. Беше време да обмисли стратегията си. Трябваше да направи така, че мъжът, в когото беше влюбена до полуда, най-после да се престраши да й направи предложение за женитба.