Клейтън скочи от седлото и се втурна към нея. Никога в живота си не се беше чувствал толкова уплашен. Коленичи до Уитни и потърси пулса й. Усети слабо тупкане и вече по-спокойно огледа главата й за рани. Паниката отново се надигна в него. Спомни си десетките истории, които беше чувал за хора, загубили паметта си при удар.
Не забеляза нищо обезпокоително. Прегледа за счупени кости. Нищо. Свали сакото си и го сложи под главата й. Започна да масажира слепоочията й.
Клепачите на Уитни трепнаха и тя отвори очи. Клейтън едва не извика от облекчение.
— Къде си ударена — попита дрезгаво той и нежно отмести кичур коса от челото й. — Можеш ли да говориш?
Морскозелените очи го гледаха спокойно. Устните й трепнаха в усмивка. Но думите, които тя промълви, го накараха да забрави за нежността:
— Надявам се помниш, че преди инцидента водех аз!
Уестланд не можеше да повярва на ушите си. Той се изправи, облегна гръб на дървото и се втренчи в нея с нямо изумление.
— Ще ми помогнеш ли да стана? — попита след минута тя.
— Не, няма. — Клейтън скръсти ръце на гърдите си.
— Много добре — немощно промълви Уитни и със залитане се надигна, оправяйки полите си. — Но държа да отбележа, че е изключително нелюбезно от твоя страна.
— Не и толкова нелюбезно, както нарочното ти падане в мига, в който си осъзнала, че не можеш да задържиш преднината.
Тя изумено го погледна, наведе се, вдигна сакото му от земята, изтръска полепналите по него треви и му го подаде.
— Извинявай. Провалих се за пореден път. — Уитни въздъхна. — Наистина съжалявам.
— За какво? — попита я Клейтън, потискайки усмивката си.
— Заради измамата. Прибягвам към нея винаги когато не мога да спечеля.
Той се засмя. Уитни с лекота превръщаше греховете си в добродетел и добродетелите си в грях.
Докато тя търсеше камшика си, той отново се метна на коня си. Препусна след Опасния вихър, хвана юздите му и го поведе към Уитни. Но когато девойката посегна, Клейтън отстъпи назад и засмяно рече:
— Толкова съм впечатлен от вашето признание, драга моя, че се смятам за задължен аз също да бъда пределно искрен. Аз съм от онези перверзни хора, които са готови да отидат много далеч, за да отнемат възможността на лъжците да печелят. Всъщност аз самият ще ви измамя. До скоро — пътят до финала не е много дълъг. Но ако предпочитате да яздите, няма страшно — всеки момент някой от зрителите ще пристигне тук, за да провери каква е причината за забавянето ни. Във всеки случай няма да се върнете на своя кон и няма да получите възможност да завършите състезанието.
При тези думи той препусна към финала. Уитни проследи с гневен поглед отдалечаващата се фигура. Но колкото повече мислеше, толкова по-смешна й изглеждаше ситуацията. Тя не беше паднала нарочно от коня си. Клонът наистина я беше повалил, докато се обръщаше да види на какво разстояние зад нея е Клейтън.
Опита се да му се разсърди заради това, че я беше изоставил, но не можа. Спомни си колко разтревожен изглеждаше, докато седеше надвесен над нея, колко нежно шепнеше успокоителни думи.
Как й се искаше Клейтън да се задоволеше само с приятелството й! От него щеше да излезе чудесен приятел. Беше толкова очарователен и забавен и винаги намираше начин да я разсмее! Може би след като тя се омъжеше, той щеше да се примири с поражението и може би…
Забрави за Клейтън в мига, в който Пол пристигна при нея. Щом я видя да седи спокойно на земята, загрижеността му отстъпи място на раздразнението.
— Би ли ми обяснила защо всеки път, когато двамата с Уестланд сте заедно, става така, че изчезвате от погледите на другите? — поиска да разбере той.
В мига, в конто Клейтън се беше върнал сам, повел двата коня, от множеството се изтръгна вик на ужас.
— Какво се е случило? — беше извикала лейди Ан. — Къде е Уитни?
— Ще се върне след малко — беше отвърнал Клейтън.
Не след дълго се появи конят на Севарин. Пол придържаше Уитни пред себе си.
Загледан в двамата, Уестланд изведнъж осъзна, че както и да се беше озовала на земята, Уитни не беше го направила нарочно. Не беше в стила й да се предава и да си служи с номера.
Когато слезе от коня на Севарин, тя хвърли колеблив поглед към съперника си. Нямаше представа какво беше казал на нетърпеливата публика.
— Всички те чакат, за да чуят какъв е резултатът от състезанието — прошепна й той.
— Конят ми не издържа — обяви високо Уитни. — Господин Уестланд спечели надбягването.