— Да смятам ли? че това трябва да е изненада и от мен се очаква да не забележа цялото раздвижване в дома си? — попита той.
— Точно така! — засмя се тя.
— Тогава ще се постарая да изглеждам изненадан, скъпа — потупа я но ръката той.
Чу се звън от счупено стъкло. Долу в салона някой беше изпуснал чаша, а миг след това един женски глас извика:
— Мили Боже! Мили Боже!
— Летисия Пинкертън! — възкликна Мартин. — Това е нейното любимо и единствено възклицание за всякакъв случай. Навремето обичах да дразня майка ти, като й обещавах, че ще науча Летисия да казва: „По дяволите!“ — с усмивка добави Мартин, после се обърна и тръгна към стаята си.
Уитни остана загледана в него, а на устните й трептеше усмивка.
След половин час Мартин Стоун се появи в големия салон заедно с Уитни и лейди Ан. Уитни направи знак на Сюъл и гостите извикаха:
— Изненада!… Честит рожден ден!
Лейди Ан пристъпи напред, готова да поеме задълженията си на домакиня, но в същия миг пред нея се изпречи един прислужник, поклони се и рече:
— Извинете, милейди, но това писмо пристигна по специален пратеник и Сюъл ми заръча да ви го предам незабавно.
Ан погледна плика. Адресът беше написан с така скъпия за нея почерк на съпруга й. Тя нетърпеливо счупи печата и зачете.
Уитни се огледа за Пол, но не го видя, и реши да обиколи, за да провери дали всичко в салона е наред. Резултатът от видяното я задоволи. Надникна и в балната зала. Помещението беше пълно с рози, а кристалните полилеи празнично блестяха.
Зад гърба й се разнесе гласът на Пол:
— Липсваше ми! — Огледа я с възхищение и шепнешком добави: — Кой би допуснал, че ще се превърнеш в такава красавица?
Лейди Ан зърна бялата рокля на Уитни да се мярка сред множеството и тръгна към нея.
— Скъпа — започна щастливо тя. — най-после получих отговор от този твой безотговорен чичо! Бил е в…
Спря по средата на изречението, шокирана от онова, което видя: Пол беше взел племенницата й в прегръдките си и я целуваше. Щом чуха гласа на лейди Ан, двамата млади бързо се откъснаха един от друг.
— Не се притеснявай, лельо! — щастливо рече Уитни. — Умирах от желание да ти съобщя новината и повече няма да чакам! С Пол ще се оженим веднага щом получим разрешението на татко. Пол ще се опита да говори с него тази вечер… Лельо? — извика тя, когато леля й се обърна и бързо се отдалечи. Очевидно нямаше желание да чуе онова, което Уитни се опитваше да й каже. — Къде отиваш?
Лейди Ан се обърна и заяви:
— Отивам при онази маса. Смятам да си налея голяма чаша вино.
Леля й взе бутилка бургундско, напълни чашата си догоре и продължи:
— А когато изпия тази чаша, смятам да си налея още една.
С тези думи тя тръгна към противоположната страна на залата и пътьом подхвърли:
— Добър вечер, господин Севарин. Радвам се да ви видя отново.
— Ако леля ти продължи в този дух, утре ще се събуди с ужасно главоболие — отбеляза младият мъж, когато лейди Ан се отдалечи. — А ти, моето момиче, ще имаш страшно много работа тази вечер. Едва ли можеш да разчиташ на някой друг да се погрижи за гостите.
Час по-късно, докато посрещаше закъснелите гости, Уитни се увери, че Пол беше прав. В Париж лейди Ан поемаше изцяло грижата по организацията и провеждането на баловете в дома си, но тук беше оставила това задължение на племенницата си.
Уитни направи знак на прислужниците да донесат повече напитки и храна и се обърна към лейди Юбанк, за да я поздрави.
Вдовицата не обърна никакво внимание на любезния поздрав. Вдигна монокъла си и безцеремонно огледа насъбралото се множество.
— Вечерта не ми изглежда много ползотворна, госпожице! — изсумтя тя. — Виждам, че Севарин е обсебен от Елизабет Аштън и Маргарет Меритън, а от Уестланд няма и следа. Май се предоверих в теб, моето момиче. Мислех си, че в теб има някакъв плам, но изглежда съм се лъгала. Очаквах тази вечер да чуя новината за годежа ти с най-желания ерген в околността, а вместо това те заварвам да стоиш тук сама и…
Уитни не можа да скрие усмивката си.
— Ще чуете очакваната от вас новина, милейди. Ако не тази вечер, то възможно най-скоро. Веднага след като Пол се върне от деловото си пътуване.
— Пол? — с недоумение повтори лейди Юбанк. За пръв път, откакто Уитни я познаваше, вдовицата беше загубила ума и дума. — За Пол Севарин ли ми говориш? — И след миг добави: — А Уестланд поканен ли е?
— Да.
— Добре, добре — изкикоти се доволно възрастната дама. — Значи все пак има надежда вечерта да стане интересна. Много интересна!
Клейтън пристигна в девет и още щом прекрачи прага, се насочи към младата домакиня. Беше изумително красив. Уитни с усмивка го поздрави и протегна приятелски ръце към него: