— Вече си мислех, че няма да дойдеш.
Той взе ръцете й в своите и отвърна:
— Казваш го така, сякаш с нетърпение си ме очаквала!
— Знаеш, че дори и да беше така, нямаше да го призная — през смях отвърна девойката.
После осъзна, че ръцете му продължават да стискат нейните и че двамата са прекалено близо един до друг. Побърза да се отдръпне. Той насмешливо я изгледа.
— Ако двете ми загуби от теб на шах в четвъртък са ми спечелили благоволението ти, то обещавам отсега нататък винаги да те оставям да ме побеждаваш — пошегува се той.
— Не те победих, защото ти ме остави да го направя — шеговито рече тя, повика един от слугите, който предлагаше напитки на гостите, и му поръча да налее уиски на господин Уестланд.
Клейтън беше приятно изненадан от факта, че Уитни си спомня кое е предпочитаното от него питие.
— Намираме се в затруднено положение — въздъхна той. — Аз спечелих надбягването, а ти — игрите на шах. Как сега ще определим кой от двама ни е по-добър?
— Невъзможен си! — засмя се тя.
— Не виждам в какво друго бихме могли да се състезаваме и да бъдем равностойни — продължи Клейтън.
Уитни палаво се усмихна:
— Умееш ли да стреляш с прашка?
— Нима можеш да боравиш с прашка? — Изненадата, с която изрече тези думи, беше толкова пресилена, че Уитни избухна в смях.
— На никого не съм казвала, но навремето успявах да улуча маргаритка от десет метра разстояние — довери му тя, привеждайки се към него.
В този момент забеляза, че Пол се насочва към баща й, но надеждата й, че разговорът най-после ще се състои, отново помръкна. Едновременно с Пол до господин Стоун застанаха още двама джентълмени и започнаха да поднасят поздравленията си на рожденика. Уитни въздъхна.
Клейтън знаеше, че е прекалено заета с гостите и че отнема от ценното й време, но нямаше сили да се откъсне от нея. Изглеждаше божествено красива, а освен това флиртуваше с него и това му доставяше неизразимо удоволствие.
— Силно съм впечатлен — промълви той.
Тя не долови вълнението в гласа му, тъй като вниманието й беше насочено към стоящата наблизо групичка.
— Някой от вас да е чувал за скалите, останали от праисторическата епоха? — високо казваше Хърбърт Пинкертън, един от чичовците й. — Дяволски интересна тема! Нека да ви разкажа за тях. Ще започна от мезозойската ера…
Беше се надявала тържеството да е весело и забавно, а ето че очакванията й не се оправдаваха. Господата, към които се беше приближил чичо й, се спогледаха и учтиво започнаха да слушат лекцията му, но не след дълго на лицата им се изписа досада.
— Извини ме, аз… — обърна се тя към Клейтън. Трябваше да спаси отегчените слушатели от чичо Пинкертън.
— Къде е леля ти? — огледа се Уестланд. — Не ти ли помага да се справиш със задълженията ти на домакиня?
— Чувства се малко неразположена — колебливо отвърна Уитни и добави: — Моля те, извини ме, трябва да спася тези хора от чичо Хубърт. Ще отегчи до смърт всички с подробните си обяснения за праисторическите скални образувания, а господата изглеждат толкова изнервени, че нищо чудно да го нагрубят.
— Представи ме на чичо си Хубърт — предложи Клейтън. — Ще се заема с него, докато ти се занимаваш с останалите гости.
Тя го представи на Пинкертън и не можа да повярва на ушите си, когато Клейтън се поклони пред възрастния господин и с уважение изрече:
— Тъкмо казвах на госпожица Стоун, че ще ми бъде много приятно да дискутирам с вас проблема за скалните образувания от мезозойската сра. — Обърна се към Уитни и любезно попита: — Ще ни извините ли, госпожице? Нямам търпение да разговарям с чичо ви във връзка с общите ни интереси.
Той поведе възрастния джентълмен към един от тихите ъгли на залата, а по вида му личеше, че е изцяло погълнат от онова, което Хубърт Пинкертън му обясняваше.
Към десет Уитни вече не мислеше за нищо друго, освен да намери някой закътан ъгъл, където да си поеме дъх. Чувстваше се смазана от умора. Докато се оттегляше незабелязано, чу бащата на Елизабет Аштън да възкликва:
— Казвате, че херцог Клеймор е изчезнал? — Въпросът беше зададен на един пристигнал от Лондон роднина. — Имате предвид Уестморланд?
— Да — кимна запитаният. — Мислех, че всички знаят. Това беше новина номер едно във вчерашните вестници и всички в Лондон се питат къде може да е отишъл.
Гостите започнаха да обсъждат темата. Херцог Клеймор беше много известна личност.
Уитни се оказа в центъра на голяма група заедно с леля си, лейди Юбанк и Клейтън Уестланд. Пол правеше безуспешни опити да се освободи от Елизабет Аштън и да отиде при нея.