— Предполагам, че Клеймор е във Франция по това време на годината — подхвърли някой.
— О? Така ли смятате? — запита лейди Ан. Лицето й беше зачервено.
„Това е от виното“ — помисли си Уитни, но все пак й се стори странно, че още при първото споменаване на името на Клеймор апатията на леля й изчезна, отстъпвайки място на трескав интерес. Баща й също започна да проявява признаци на нервност и да обръща чаша след чаша.
Лично тя намираше разговора за досаден и едва потисна прозявката си.
— Изморена ли си, малка моя? — прошепна Клейтън зад гърба й и окуражаващо стисна ръката й.
Не трябваше да му позволява да я нарича така, нито да й държи ръката, мина й през ума, но въпреки това му беше страшно благодарна за подкрепата, която й оказваше тази вечер.
— Чух, че преди месец любовницата му се е самоубила — заяви Маргарет Меритън пред смаяните си слушатели. — Според слуховете Клеймор я изоставил и тя рухнала психически. Отказала европейското си турне и…
— И в момента се чуди как да похарчи огромното състояние, оставено й от него, за да обзаведе имението, което съвсем наскоро е закупила — прекъсна я Амелия Юбанк. — Нима очакваш от нас да повярваме на глупавите ти приказки, момиче?
Лицето на Маргарет пламна. Тя рязко се обърна към Клейтън с думите:
— Господин Уестланд беше в Лондон наскоро. Той сигурно е чул новината за самоубийството на въпросната дама!
— Не — отвърна кратко Клейтън. — Не съм чул нищо подобно.
— Значи Сейнт Алерман си е купила имение и сега го обзавежда? — полюбопитства бащата на Маргарет. — Изглежда така, сякаш Клеймор я е пенсионирал, като е дал добра награда за заслугите й!
Уитни, която беше хванала Клейтън под ръка, усети как мускулите му се стягат. Погледна лицето му. То изразяваше отвращение и отегчение.
Клейтън беше бесен. Още тази вечер щеше да изпрати остро писмо до секретаря си, задето не бе успял да измисли някоя правдоподобна история за изчезването му от Лондон и така даваше повод за всевъзможни слухове. Но яростта му се засили, когато разбра, че гостите се опитват да отгатнат коя ще бъде следващата му любовница.
— Залагам пет лири за графиня Доротея! — извика господин Аштън. — Някой ще вземе ли участие в наддаването?
— Разбира се — през смях отвърна Меритън. — Графинята е бита карта. Тя преследва херцога от пет години, последва го дори в Париж, докато мъжът й беше на смъртно легло. И какво стана? Клеймор я заряза пред очите на цял Париж! Лейди Ванеса Стандфийлд ще бъде неговият следващ и последен избор, защото той ще се ожени за нея. Тя го чака от деня на въвеждането й в обществото. Залагам пет лири за лейди Стандфийлд! Някой ще наддава ли?
Този разговор изобщо не беше подходящ за ушите на дами и Уитни с облекчение забеляза, че леля й се кани да се намеси. Скоро щеше да се сложи край на това.
— Господин Меритън — започна лейди Ан и изчака, докато всички утихнат, — какво ще кажете, ако аз пък заложа десет лири?
Настъпи гробно мълчание. Постъпката на лейди Ан беше недопустима за една истинска дама. Уитни с облекчение чу сподавения смях на Клейтън. Уестланд се опитваше да обърне всичко на шега.
— Ами вие, господин Уестланд? — предизвикателно го изгледа лейди Ан. — Ще заложите ли на лейди Стандфийлд като евентуална бъдеща херцогиня Клеймор?
Той се засмя:
— В никакъв случай. Зная от сигурен източник, че Клейтън Уестморланд е решил да се ожени за една възхитителна брюнетка, с която се е запознал в Париж.
Уитни забеляза погледа, с който лейди Юбанк прониза Клейтън, но вниманието й беше привлечено от думите на следващия гост:
— Между вашето име и името на херцога има учудващо сходство, господин Уестланд! Да не би да сте някакъв далечен роднина на лорд Клеймор?
— Двамата с него сме по-близки от братя! — Иронично отвърна той, за да покаже нелепостта на това твърдение.
После разговорът се прехвърли върху имотите, които херцогът притежаваше и прекрасните му коне, а накрая започнаха да обсъждат многобройните му любовни завоевания.
Клейтън хвърли бърз поглед към бъдещата си съпруга, за да види дали дава ухо на клюките, и си отдъхна, когато забеляза, че тя отново се прозина. Той се приведе към нея и тихо попита:
— Нима не ви е грижа коя ще бъде следващата херцогиня Клеймор, милейди?
Уитни уморено се усмихна, приглади роклята си и прошепна:
— Разбира се, че ме е грижа. За нея. Мога да изпитвам само най-дълбоко съчувствие към нещастницата, която ще се обвърже до живот с този отвратителен, аморален прелъстител на невинни женски създания!
При тези думи тя се обърна и тръгна към балната зала, за да даде знак за началото на танците.