— Всъщност сгреших. Наистина сте по-добра. Не издадохте племенницата си нито с дума, нито с жест — отсъди докторът.
После се обърна към Уитни:
— Любопитно ми е да разбера как очаквате да реагира бъдещият ви съпруг, когато научи за измамата ви?
Уитни затвори очи и потръпна. Представи си пламналото от гняв лице на Клейтън и леденостудения пронизващ поглед на сивите му очи.
— Ще побеснее от гняв — прошепна тя. — Но аз бях наясно с риска, който поех.
— В такъв случай нищо няма да се промени, ако признаете измамата, нали?
— Аз да си призная? Мислех, че вие се канехте да му кажете истината.
— Истината, така като аз я виждам, е следната, драга госпожице: нараняване на става е много трудно да бъде диагностирано, да не кажа почти невъзможно. Като изключим липсата на подутина, наистина няма нещо, което да ме убеди, че не сте се ударили и не изпитвате болките, които така красноречиво описвате в бележките си до Уестморланд. Но мен всъщност не ме е грижа какви обяснения смятате да давате отсега нататък — аз съм тук в ролята си на лекар, не на информатор.
Уитни се засмя от облекчение и с благодарност погледна към лекаря.
— Не смея да се надявам, че ще изразите пред негово височество мнението, че трябва да остана на легло още два-три дни — с надежда рече тя.
— Не, нямам подобни намерения — отвърна лекарят.
— Разбирам ви — кимна Уитни. — Просто ми хрумна…
Той взе ръката на момичето в своята и с усмивка каза:
— Скъпа моя, приятел съм на семейство Уестморланд от години. Скоро и вие ще бъдете част от тях, така че се надявам също да ме приемете като ваш приятел. Какво ще кажете?
Уитни нямаше намерение да става част от семейство Уестморланд, но кимна.
— Чудесно. Сега вече мога да си позволя да ви дам един съвет — като отказвате да се срещате с вашия годеник, за да постигнете целите си, каквито и да са те, вие постъпвате не само глупаво, но и рисковано. За мен е повече от очевидно, че негово височество е силно влюбен във вас, затова смятам, че е достатъчно само да му се усмихнете с тази ваша неустоима усмивка и да го помолите, за да имате всичко. Хитруванията няма да доведат до нищо добро, дете мое. Херцогът има богат опит с жените и ви уверявам, че е срещал много по-хитри дами от вас. Единственото, което тези жени са успявали да получат от него, е краткотрайно внимание. А вие, с вашата откритост и честност сте спечелили от херцог Клеймор нещо, което нито една друга дама не е успяла — предложение за брак.
Тя въздъхна. Защо всички се държаха така, сякаш Уитни току-що беше получила кралска корона? Защо очакваха тя да подскача от щастие, че негово височество Клейтън Уестморланд, херцог Клеймор е благоволил да предложи на нея, голямата късметлийка, брак?
Беше обидно! Отвратително!
Все пак успя да кимне и да промълви:
— Зная, че съветът ви е продиктуван от добри чувства, доктор Уитиком. Ще помисля върху това, което ми казахте.
Лекарят се изправи усмихнат.
— Ще помислите, но няма да го последвате, нали? — Уитни не отговори. Той я потупа окуражително по рамото. — Може би вие знаете най-добре как да се оправяте с херцога. Той е обсебен от вас. Честно да си кажа, никога не съм мислил, че ще настъпи денят, в който ще видя лорд Уестморланд изваден от равновесие от нещо или от някого. Но вие, скъпа моя, сте на път да го постигнете. Когато тази сутрин пристигнах от Лондон, го заварих разкъсван между желанието да се засмее или да изпадне в гняв. Ту беше готов да извие прекрасния ви врат заради измамата, ту започваше развеселено да ми разказва забавни истории, свързани с вас. Повярвайте ми, този човек е разкъсван между желанието да ви убие и желанието да ви има.
— И тъй като не е успял сам да реши кое от двете желания е по-силно, е изпратил вас тук, за да ми дадете урок — мрачно отбеляза Уитни.
— Правилно — изкикоти се доктор Уитиком. — Мисля, че точно това беше намерението му. Признавам, че бях много ядосан, когато открих, че пациентката, заради която прекосих половин Англия, е чисто и просто една симулантка, но сега, когато съм тук, смея да заявя, че не бих пропуснал това за нищо на света!
Уитни реши, че е редно най-после да слезе в трапезарията за вечеря. Не биваше да обижда гостите. Дори положи изключителни старания за външния си вид и облече нова рокля. Но нищо не беше в състояние да я откъсне от мрачните й мисли.
Беше държанка, с въздишка си рече тя. Той беше платил за дрехите, бельото, бижутата й.
Баща й преиграваше в старанието си да увери гостите колко щастлив е той от тяхното присъствие и колко го натъжава фактът, че на следващия ден всички си заминават. А може и наистина да съжаляваше. Нали ги беше използвал, за да избегне неизбежната конфронтация с дъщеря си? Само че не знаеше, че Уитни нямаше желание да се разправя с него. Не изпитваше никакви чувства към баща си.