Уитни се опита да надене на лицето си маската на безразличието и спокойствието, но не успя. И нима беше възможно да остане равнодушна, когато Клейтън беше толкова красив и вълнуващ? Ето, щеше да я научи как да играе като него, и то само за да я разсее от нерадостните мисли и тревоги!
— Надявам се си даваш сметка, че ако някой ме види да правя това, репутацията ми ще бъде напълно съсипана — приведе се към него тя.
Клейтън многозначително я изгледа.
— Една херцогиня може да прави всичко, което си поиска.
— Само че аз не съм — поправи го тя.
— Ще станеш — категорично рече Клейтън.
Уитни отвори уста да възрази, но той кимна към масичката:
— Разцепи картите.
Играха повече от два часа. Уитни притежаваше верен усет и загуби съвсем малка сума. Клейтън беше горд заради нея, а всеки друг джентълмен, дори Ники, щеше да бъде ужасен от факта, че една дама може да притежава талант на комарджия. Нима този мъж харесваше у нея всичко онова, което би отблъснало останалите й обожатели? Докато беше с Пол например, тя непрекъснато се стремеше да се държи като дама, а Клейтън харесваше Уитни да е във вихъра си. Ако Пол разбереше, че е играла комар, щеше да бъде шокиран и отблъснат, а Клейтън не само я учеше как да залага, но се и радваше, когато Уитни го правеше добре.
Внезапно той се наведе към нея, целуна я леко по челото и рече:
— Утре ще те изведа на разходка с каретата, ако времето позволява.
После излезе.
Доктор Уитиком седеше край камината и отпиваше с удоволствие от първокачественото бренди на своя домакин, когато Клейтън се върна.
— Как намирате моята млада пациентка? — попита с възможно най-естествен тон докторът.
Клейтън си сипа едно питие, отпусна се небрежно на близкото кресло и впи безстрастен поглед в лекаря.
— Намерих я така, както най-вероятно сте я намерили и вие при днешното си посещение — здраво стъпила на двата си крака.
— Не изглеждате много доволен от това — отбеляза доктор Уитиком.
— Видях я точно когато един неин братовчед й се обясняваше в любов — с мрачна усмивка обясни Клейтън.
Докторът за малко да се задави с брендито.
— Мога да си представя колко сте се изненадали от това! — възкликна развеселен той.
— Вече нищо, което Уитни прави, не би могло да ме изненада — отвърна херцогът, но тонът му не отговаряше на философското му изказване.
Доктор Уитиком се поколеба и рече:
— Аз много се интересувам от странностите на женския характер и смея да твърдя, че съм натрупал доста знания за женската душа. Може би ще съм в състояние да ви дам съвет? — Приемайки мълчанието на херцога като знак на съгласие, лекарят продължи: — Успях да схвана, че госпожица Стоун иска от вас нещо, което вие отказвате да й дадете. Мога ли да попитам какво е то?
— Онова, което уважаемата госпожица Стоун иска, е развалянето на брачния договор — саркастично отвърна Клейтън.
От гърдите на лекаря се изтръгна нервен смях.
— Мили Боже! Сега си обяснявам защо така внимателно ме слушаше, когато й давах съвети как да ви задържи! — Изпълниха го противоречиви чувства: възхищение пред силния характер на Уитни, която не даваше и пукната пара, че е успяла да привлече вниманието на най-богатия и желан ерген в Англия; изненада от упоритостта и търпението, с които Клейтън се опитваше да спечели сърцето на любимата си; недоумение пред факта, че годежът на десетилетието е държан в дълбока тайна. — Какви са възраженията на младата дама? — полюбопитства той.
Клейтън отпусна глава на облегалката на креслото, затвори очи и въздъхна:
— Че съм пропуснал да я попитам за мнението й по този въпрос.
— Не виждам защо трябва да ви обвинява за това. Но като се има предвид независимият й нрав, защо наистина не сте я попитали, преди да се обърнете с предложение към баща й?
Младият мъж отвори очи:
— Та тя дори не знаеше името ми! Не мислите ли, че щеше да бъде малко странно да повдигам въпроса за женитбата пред нея?
— Тя дори не е знаела името ви?… Не искате да ми кажете, че след като половината жени в Европа се надяват да им обърнете поне малко внимание, вие сте решили да се ожените за девойка, която дори не сте познавали!
— Аз я познавах, но тя мен — не.
— И вие сте приели, че щом веднъж научи името и титлата ви, тя естествено ще приеме! Кой е Пол Севарин? — неочаквано попита докторът.
Клейтън смръщи вежди:
— Защо питате?
— Защото на връщане от дома на госпожица Стоун спрях в селото и се заприказвах с аптекаря. Той е голям бъбривец. Стана дума за пациентката ми и той спомена някои неща, които тогава ми се сториха пълна глупост.