Загледа се в нея. Уитни изглеждаше нереално красива, но за пръв път красотата й го изпълни със злоба вместо с възторг. Ето я, стоеше и се преструваше, че нищо друго освен маникюрът й няма значение на този свят.
Госпожица Стоун трябваше да получи урок. Много добре, щеше да я отведе до дома й, но преди това щеше да й покаже, че страстта му е дар, на който би трябвало да се радва и възхищава, дар, който той можеше да й даде или да й откаже. Първо, щеше да я накара тя да поиска да го целуне, а после, когато желанието й станеше неудържимо, щеше да я зареже и да си тръгне.
— Всъщност грешиш. Ще те оставя да си отидеш — рече бавно той. — Но при едно условие.
— И какво е то?
— Искам ти да ме целунеш. Една най-обикновена целувка за довиждане, която да разтопи ледовете. Ако целувката достатъчно добра, ще си свободна да си вървиш.
— Не зная дали да ти вярвам. Защо така изведнъж ще решиш да ме пуснеш?
— Ами да кажем, че случилото се през последните няколко минути ме наведе на мисълта, че идеята е доста добра. От друга страна, искам да те уверя, че великодушието не е безвъзмездно. Има си цена.
Цена? Уитни за малко да се изсмее на глас. Една целувка не беше нищо! За Бога, тя би целунала даже и кон, стига това да я освободеше от веригите на този унизителен брачен договор!
— Значи искаш да те целуна за довиждане, така ли? И що повече? — попита тя, поглеждайки го подозрително, то същевременно претегляше всички възможни плюсове и минуси от предложената й сделка. — Обещаваш ли, че след това ще мога да се чувствам свободна?
Клейтън кимна.
— Да. Всъщност дори няма да те изпратя до дома ти. Ще редя на кочияша да те откара. Е, споразумяхме ли се? — попита нетърпеливо той.
— Да! — извика Уитни, уплашена, че ако изчака дори миг, Клейтън може да промени решението си. Двамата стояха съвсем близо един до друг, но противно очакванията й той не посегна да я прегърне. Стоеше търпеливо, облегнал рамо на стената на павилиона със скръстени на гърдите ръце.
— Както виждаш, аз съм изцяло на твое разположение — рече накрая той.
Уитни объркано примигна:
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ти си на ход.
— Аз? — възкликна тя. Мили Боже! Нима очакваше от нея тя да поеме инициативата? Втренчи се в сивите очи и в лицето, добило отново така омразното й арогантно изражение. Беше точно в негов стил да си отмъсти по начин, от който най-силно щеше да я заболи! Идеше й да го ритне в слабините и да му каже да върви по дяволите с гнусното си предложение!
Внезапно Клейтън помръдна. Личеше, че търпението му се е изчерпало и че е на път да промени решението си.
— Чакай! — изхриптя Уитни. — Аз… Аз… Просто…
— Не знаеш как да започнеш ли? — услужливо подхвърли той. — Позволи ми да ти помогна — първо можеш да направиш стъпка към мен.
Пламнала от смущение, тя се подчини.
— Много добре — изрече с насмешка. — А сега, ако докоснеш устните ми със своите, ще приключиш с въпроса.
Уитни въздъхна, опря длани на гърдите му, вдигна лице към неговото и бързо го целуна, после отстъпи назад. Беше спечелила свободата си.
— Ако целуваш и Севарин по този начин, нищо чудно, че му е отнело толкова време, докато се реши да ти направи предложение за женитба — отбеляза цинично Клейтън. — И ако това е най-доброто, на което си способна, страхувам се, че ще разваля сделката.
— Така значи! — процеди през зъби Уитни, хвърляйки му изпепеляващ поглед. — Не мога да направя нищо, при положение че ти си съвсем безучастен.
— Може би си права. Но, от друга страна, от теб се очаква да ме изкушиш да се включа в играта.
— О, я млъквай! Просто свърши това, което се иска от теб, а аз ще изпълня моята част от сделката.
— Нямам намерение да те уча на неща, които отдавна би трябвало да си усвоила — предупреди я хладно той. — Мога да си уплътня времето с много по-полезни и важни неща от това да давам частни уроци на някаква си отчайващо наивна и неопитна госпожичка.
Сякаш я зашлеви през лицето. С мъка преглътна отговора си и се опита да се концентрира върху начините, по които би могла да го „изкуши“. Наклони глава, като се мъчеше да си представи, че е хладнокръвна прелъстителка, куртизанка, владееща до съвършенство съблазняването. Бавно вдигна очи към него. В погледа й имаше такава топлота и обещания за наслади, че за миг хладнокръвието напусна Клейтън.
Окуражена от успешната първа стъпка, Уитни плъзна ръце под сакото му и мускулите на гърдите му потръпнаха и се стегнаха под допира на пръстите й. Той се опитваше да й устои! Женският й инстинкт й подсказа, че щом мъжът до нея полага усилия да се овладее, значи беше намерила слабото му място. Продължи да плъзга ръце нагоре, без да отмества очи от неговите. На устните й се появи прелъстителна усмивка, докато пръстите й се заровиха в тъмната му коса и привлякоха лицето му към нейното. Тя нежно докосна устните му… По дяволите! Клейтън се усмихваше! И въпреки че ръцете й обгръщаха шията му, неговите дори не помръдваха.