— Помогни ми, боже! Настана моят край! — ревнал вълкът и търтил да бяга.
Подире му се втурнал Зайо Байо. Но Кумчо Вълчо бягал толкова бързо, че заекьт не можал да го настигне.
В туй време пан Котаран и Кума Лиса пак седнали на масата, похапнали си още мед и масълце и си тръгнали.
Когато мечката, глиганът, вълкът и заекът се върнали у дома си, почнали да си говорят:
— Нищо и никакъв звяр! — рекли те. — Толкова е мъничък, а без малко щеше да ни излапа всичките. Страшно нещо!