— Кога стана това? Спомнете си, моля ви.
— Кога ни отказа ли? На пети ноември. Спомням си заради фойерверките и огньовете8. — Хауърд изведнъж се засмя. — Предложих й да си завре една ракета в задника и тя ми затвори телефона. Преди й бях казвал и по-лоши неща, но не се беше вбесявала толкова.
— Лично ли общувахте с нея?
— Не. Само по телефона. После се обади пак, а след два дни получихме и писмо от нея. Казваше, че не бърза и може да почака, докато цените на земята отново се качат. Писмото й е в нейната папка заедно с копие от нашата оферта.
В очите му проблесна надежда.
— Може би сега, след като тя е мъртва, наследниците ще се заинтересуват от предложението й? Сумата е наистина добра. Никой нямаше да й даде повече.
— Завещанието й ще бъде оспорено в съда — съчувствено му обясни Купър. — Ще мине доста време, преди собствеността да бъде присъдена някому. Мога ли да видя писмото й?
— Защо не — отвърна Хауърд и се свърза със секретарката си, за да поиска папката на Гилеспи.
— Кой я е убил?
— Досега не успяхме да обвиним никого.
— От опит знам, че строителното планиране наистина събужда най-лошото у човека, но да очистиш някого за такива неща ми се вижда прекалено.
— Всяко убийство е прекалено — уточни Купър.
— Няколко къщи в парка. Не става за мотив за убийство.
— Хората се боят от неизвестността — търпеливо обясни Купър. — Понякога дори си мисля, че това е причината за по-голямата част от убийствата — той погледна към вратата, през която в момента влизаше секретарката с оранжева папка под мишница. — Когато по време на буря някой клати лодката, най-естественото решение е да бъде изхвърлен от нея, за да не я преобърне.
Хауърд отвори папката, взе един от най-горните листа и го подаде на Купър.
— Ето.
Сержантът внимателно го прегледа. Датата беше събота, шести ноември. Беше писано на машина. Както Хауърд беше казал, текстът потвърждаваше отказа и решението й да изчака, докато цените отново се покачат.
— Кога казахте, че сте го получили?
— Два дни след телефонния ни разговор.
— Трябва да е било неделя.
— Не, понеделник или вторник. Не работим през почивните дни. Поне офисът не работи.
— Всичките й писма ли са писани на машина?
— Не си спомням да го е правила друг път — Хауърд запрелиства папката. — Ето, всичко е ръкописно. Има калиграфски почерк.
Купър си спомни писмото до Рут. Почеркът беше чудесен.
— Дайте ми някое друго нейно писмо. Искам да сравня подписите.
Хауърд наплюнчи пръст, прелисти няколко страници, после извади един лист от папката и го подаде на Купър.
— Да не би да се съмнявате, че го е писал някой друг?
— Не е изключено. В къщата й няма пишеща машина, освен това е била убита в събота през нощта. Възниква въпросът как и кога е могла да го напише и изпрати. — Сержантът сложи листовете един до друг върху бюрото, наведе глава и съсредоточено заразглежда подписите. — Така, така, така — промърмори доволно след около минута. — Изключително много ни помогнахте, мистър Хауърд. Мога ли да ги взема? — посочи той писмата.
— Ще искам преди това да ги фотокопирам за архива. Никога не бих допуснал, че са ми пробутали подправено писмо. Какво не му е наред? — попита той заинтригувано.
Купър посочи подписа под машинописния текст.
— Тук има точки над всяко „и“ — той посочи другия подпис, — а тук няма нито една точка. Неговото „М“ е твърде изправено, а „Г“-то застъпва следващото „и“ — той цъкна доволно. — За специалистите ще бъде детска работа. Бил е аматьор.
— Бих казал и глупак.
— Не, по-скоро нахален тип. Фалшифицирането е изкуство като всяко друго. Необходими са години практика, за да станеш що-годе добър.
— В момента екипът ми рови в сгурията на Вайълит. Търсят остатъци от горени книги — каза Чарли на Купър, когато сержантът се върна в службата. — Съобщиха ми, че вече са открили дневниците. По-точно това, което е останало от тях. Освен купчината изгоряла хартия, са намерили и обгорели остатъци от корици, подвързани с телешка кожа. Продължават да търсят. Надявам се, че ще успеят да открият поне запазено късче хартия с нейния почерк — той молитвено събра ръце.
8
5 ноември — национален празник на Англия. На тази дата е бил заловен Гай Фокс (1570–1606), организирал т. нар. барутен заговор, за да взриви Парламента и да убие крал Джеймс I. Бел. прев.