— Не ме разбра. Питах те за секса.
— Това ли било? — запита Джак, сякаш едва сега се досещаше. — Значи сме мислили за различни неща. Аз говорех за любов.
— Колко мило и трогателно! Та ти би трябвало да я мразиш, Джак. Сигурно си е намерила някой друг, щом те е изритала така набързо.
— Омразата е прекалено обременяваща — обясни той кротко. — Прониква навсякъде, запълва всичко и не оставя място за нищо друго.
С лениво, но точно движение Джак откъсна и хвърли към нея лист от скицника, а после го проследи как бавно каца на леглото.
— Погледни — подкани я той. — Ако те интересува, това е целият резултат от наблюденията ми за трите сеанса, които сме имали. Един вид работни впечатления.
С подчертана липса на любопитство /той знаеше, че повечето жени не биха сдържали нетърпението си/ тя се пресегна, взе листа и бавно го огледа от двете страни.
— Листът е празен.
— Рисувам, което виждам.
— Шегата ти е безвкусна.
— Да — съгласи се той, — но ти наистина не ми предложи абсолютно нищо. — Подаде й скицника. — Аз не се занимавам с рисуване на хубавички голи тела, а това е единственото, което ми предлагаш, ако изключим отегчителното пародиране с комплекса на Електра. По-точно полукомплекс на Електра, защото при теб не съществува привързаност към бащата, а само неизкоренима омраза към майката. Откакто съм тук, не си говорила за нищо друго. Все едно, че дъщеря ти изобщо не съществува — не си споменала горкото дете нито веднъж, от момента, когато замина на училище.
Тя стана от леглото, нахлузи роклята си и отиде до прозореца.
— Нищо не си разбрал.
— О, напротив, разбрах — отвърна й той. — Не се опитвай да ядеш мед в компания на мечка, Джоана.
Тя го погледна учудено.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, че си най-самолюбивият човек, когото съм виждал, а кълна се в Бога, точно тях ги разпознавам безпогрешно. Можеш да убедиш целия свят, че Матилда е била несправедлива с теб, но мен не можеш да излъжеш. Ти цял живот си я смукала като пиявица — той обвинително я посочи с пръст, — макар да не си си давала сметка защо тя е търпяла това.
Джоана мълчеше.
— Нека се опитам да скицирам нещата: детството ти е било безкраен низ от истерични сцени, които Матилда се е опитвала да овладее с Укротителя. Прав ли съм? — Той направи пауза. — И какво си решила ти тогава? Вероятно си била вече достатъчно изобретателна, за да измислиш начин да й попречиш да го използва.
— Изпитвах ужас от това скотско нещо — от гласа й лъхаше студ. — Получавах гърчове всеки път, когато го видех в ръцете й.
— Проста работа — смигна той съучастнически. — И аз като дете много добре симулирах спазми, когато ми изнасяше. На колко години беше, когато започна с тоя номер?
Стъкленият й поглед не се промени, но все пак му се стори, че усеща дълбоко 0зараждащата се в нея тревога.
— Единствено когато ми слагаше Укротителя на главата, тя показваше някаква нежност към мен. Прегръщаше ме и долепяше буза до железните решетки: „Горкичката ми — казваше, — мама го прави заради Джоана.“ — Тя отново се обърна към прозореца. — Мразех тези моменти. Караше ме да чувствувам, че ме обича само когато изглеждам ужасно унизена. — Замисли се за момент. — Но за едно нещо си прав — едва когато разбрах, че Джералд ми е баща, ми стана ясно защо майка ми се страхува от мен. Тя просто си е мислела, че съм луда. Никога не бих се сетила сама.
— А никога ли не си я питала от какво се страхува?
— Нямаше да ми зададеш този въпрос, ако си познавал добре майка ми. — Дъхът й образуваше петно върху стъклото на прозореца. — В живота й имаше толкова много тайни, че бързо свикнах за нищо да не питам. Когато отидох в колежа, ми се наложи да си измислям биография, защото не знаех почти нищо за себе си. — Тя изтри запотеното стъкло и се обърна към стаята. — Свърши ли вече, защото имам и друга работа?
Той се опита да прецени колко време ще успее да я задържи, преди нуждата от наркотик да я накара да се втурне към банята. Беше много по-интересна по време на кризата, предизвикана от въздържанието, отколкото след поемане на дозата.
— В Саутклиф ли беше? — попита Джак. — В същото училище, в което сега е Рут?
Тя се изсмя.
— Какви ги приказваш? Мама съвсем не беше толкова щедра по онова време. Изпрати ме в евтино девическо училище, за да ме подготвят за влизане в обществото. Там никой нямаше намерение да ни образова — целта беше да се подготви качествен добитък за скотобойната. Майка ми се беше амбицирала да ме омъжи за човек с титла. Може би — тя се усмихна злобно — защото се надяваше, че един наследствен аристократ ще бъде достатъчно обременен наследствено, за да не забележи моята невменяемост. — Погледна към вратата. — Тя похарчи за обучението на Рут много повече, отколкото за мен през целия ми досегашен живот, и го направи не от обич към Рут, ако щеш ми вярвай — усмихна се тя криво. — Даде тези пари, за да изтрие еврейското й петно, резултат от моята невинна faux pas4 със Стивън.