ДВАНАДЕСЕТ
Късно същата вечер сержант Купър току-що бе спрял колата си пред Мил Хаус, когато Джак отвори вратата от другата страна и седна до него.
— Направи ми услуга, приятел — прошепна той. — Обърни бавно и възможно най-тихо, а после ме откарай на миля-две надолу по шосето — той кимна одобрително, когато Купър включи на скорост. — И следващия път първо звънни по телефона. Всички8добри момчета правят така.
Купър не показа, че е засегнат от явно неуважителното отношение към него като служител на закона. Той даде на заден през вратата на двора, като едва-едва подаваше газ, за да не вдига шум.
— Тя не ми ли вярва? — попита той, като превключи на първа и потегли по пътя към селото.
— Не лично на теб. На полицията. Половин миля по-нататък вдясно има отбивка. Спри там и аз ще се върна обратно.
— Тя каза ли нещо?
Джак не отговори и Купър му хвърли кос поглед. Лицето на художника изглеждаше измъчено и изпито на отразената светлина от таблото.
— Законът ви задължава при разследване да сътрудничите на полицията, мистър Блейкни.
— Казвай ми Джак — отговори художникът. — Как ти е малкото име, сержант?
— Както може да се очаква — отговори Купър кисело, — Томас5. Томас Купър.
Зъбите на Джак проблеснаха в тъмното.
— Неприятно.
— Вярно. Всички очакват да се държа като шут. Къде е тази твоя отбивка?
— На около стотина метра — Джак се наведе към предното стъкло. — Дай сега вдясно.
Купър пресече платното и спря колата. Докато изключваше светлините и двигателя, той потупа Джак по ръката.
— Само пет минути. Наистина е наложително да ти задам няколко въпроса.
Джак пусна дръжката на вратата.
— Добре, но те предупреждавам: единственото, което мога да ти кажа, е, че Рут почти е обезумяла от страх и не дава и дума да става за разговори с полицията.
— Ако решим да й изпратим призовка, ще й се наложи.
— И за какво ще я питате? Защо е крала от член на семейството, който изобщо не си е дал труда да съобщава в полицията за няколкото изчезнали дрънкулки? Не можете да осъдите Рут за такова нещо, Томи. Още повече че като наследница Сара ще настоява да бъдат снети всички обвинения. Положението й е достатъчно деликатно, за да го усложнява, като обвини в криминално поведение едно дете, което на практика е лишила от наследство.
Полицаят разбиращо кимна.
— Наричай ме все пак Купър — предложи той. — Повечето познати използват фамилното ми име. Томи звучи по-скоро като лоша шега — той извади цигара. — Защо казваш, че мис Ласел е дете? Тя е млада жена, Джак. Седемнадесетгодишна и отговорна за действията си пред закона. Ако я съдят, това ще стане в съда за пълнолетни. Не трябва да позволяваш на чувствата да те подвеждат. Изобщо не говорим за дрънкулки. Тя е завлякла баба си с петстотин лири преди месец и окото й не е мигнало, а в деня на убийството й е откраднала обеци на приблизителна стойност двеста лири.
— Матилда съобщила ли е за изчезването на парите?
— Не — с явно нежелание отговори Купър.
— Значи и Сара няма да го направи.
Сержантът отново кимна примирено.
— Надушвам, че сте говорили с адвокат, който предполагам ви е посъветвал да си държите езика зад зъбите и въобще да не се интересувате8какво е правил Хъджис с другите момичета.
Той драсна клечка и я поднесе към цигарата си, като не пропусна да огледа Джак на слабата й светлина. От всяка черта на лицето на мъжа до него струеше ярост: агресивно вирната брадичка, стиснати устни, присвити очи. Личеше, че прави огромно усилие да се овладее. Купър изгаси клечката и в колата отново стана тъмно. Остана да блещука само огънчето на цигарата.
— Хъджис е действал по установен образец. Тази сутрин обясних това на жена ти. Най-общо казано…
— Знам — прекъсна го Джак. — Сара ми каза.
— Това е добре — въздъхна Купър облекчено. — Значи си даваш сметка, че е наложително да го спрем. Изобщо не се заблуждавай — ще има още като Рут и това, което прави с момичетата, за да ги принуди да работят за него, ще става още по-лошо. Такава е логиката на животното — той дръпна от цигарата. — Принуждавал ги е по някакъв начин, нали?
— Ти си полицаят, Купър. Арестувай това лайно и го попитай.
— Точно това възнамеряваме да направим. Утре. Но ще го изпотим много повече, ако знаем за какво го питаме. В момента действаме на тъмно.
Джак мълчеше.
— Мога да получа заповед за задържането на мис Ласел и да я заведа в управлението. Как смяташ би понесла това? Вероятно не си даваш сметка, но тя е по-различна от другите момичета, с които Хъджис си е имал работа. Тя няма родители и не може да разчита, че някой ще я защити.