Выбрать главу

        желае да я има за съпруга,

        той тъй му ревна: „Дявол взел го, да!“,

        че божият служител изтърва

        евангелието, а щом приклекна

        да го повдигне, оня с клетви върли

        един такъв ритник отзад му хвърли,

        че ний стояхме неми от уплаха,

        додето поп и требници летяха,

        а той гърмеше: „Друг път ще се пази

        под фустите на булките да лази!“

ТРАНИО

        А Катерина?

ГРЕМИО

                        Тя примря съвсем,

        защото младоженецът крещеше,

        като че ли отеца бе измамник,

        а след като претупаха обреда,

        извика: „Ха, наздраве!“, сякаш беше

        с матроси на гуляй след лоша буря;

        гаврътна чашата и по клисаря

        захвърли хлебчето, пропито с вино42,

        затуй, защото му била брадата

        тъй хилава, че просела за хляб;

        а после, като сграби Катерина,

        така по устните я млясна звънко,

        че мрамора на черквата отекна!

        Излязох си смутен, опозорен;

        останалите идат подир мен.

        Не, не, такава сватба пръв път виждам!

        Ха, ей ги! Чуйте! Музиката иде!

Музика.

Влизат Петручио, Катерина, Бианка, Баптиста, Хортензио, Грумио и Гости.

ПЕТРУЧИО

        Приятели, благодаря за всичко:

        венчален пир приготвили сте, зная,

        и редно би било да бъда с вас.

        Уви, не мога! Другаде зает съм

        и трябва двама да ви кажем сбогом.

БАПТИСТА

        Как? Смятате да тръгнете таз вечер?

ПЕТРУЧИО

        Дори преди това. По светло още.

        Но ако знаете защо тъй бързам,

        ще викате „Върви!“ наместо „Стой!“…

        Благодаря на всички тук, почели

        обреда, с който себе си отдадох

        на таз душа добра и търпелива.

        Хапнете си със моя тъст и пийте

        за здравето на неговия зет!

ТРАНИО

        Не, останете, много ви се моля!

ПЕТРУЧИО

        Не мога, казах!

ГРЕМИО

                        Аз ви моля също!

ПЕТРУЧИО

        Не мога, не!

КАТЕРИНА

                        Тогаз и аз ви моля!

ПЕТРУЧИО

        Виж, туй ме радва!

КАТЕРИНА

                                Ще останем, значи?

ПЕТРУЧИО

        Не, радва ме, че молиш ми се, мила,

        а за оставане не става дума!

КАТЕРИНА

        Заради мене!…

ПЕТРУЧИО

                        Грумио, конете!

ГРУМИО

        Готови са!

КАТЕРИНА

                        Добре тогаз! Вървете,

        но аз не тръгвам нито днес, ни утре,

        а само щом самичка пожелая!

        Вратата ей я! Никой ви не спира!

        На добър час! А колкото до мене,

        кога ще тръгна, ще решавам аз!

        Изглежда, че сте страшен грубиян,

        щом отсега налагате се тъй!

ПЕТРУЧИО

        Поуспокой се, Кет! Недей се сърди!

КАТЕРИНА

        Мълчете вий!… Не се плашете, татко —

        щом аз го казвам, ще остане тук!

ГРЕМИО

        Май нещо се завързва, господине!

КАТЕРИНА

        Жената се превръща във играчка,

        щом дава на мъжа си да я мачка.

        Синьори, заповядайте на обед!

ПЕТРУЧИО

        Да, те ще заповядат, щом такава

        е твойта заповед. Синьори, моля,

        пирувайте, танцувайте на воля,

        за булката кърчазите сушете

        и ако не желаете — вървете

        да се обесите! Но мойта Кет

        ще тръгне с мене! Хайде, Кет, напред!

        Недей се сърди, дърпа, мръщи, цупи!

        Което си е мое, си е мое,

        а Кет е мой имот, мой дом, мой двор,

        мой плевник, моя изба, мой обор,

        вол, кон, магаре! Всичко туй е тя!

        Ще защитя правата си добре

        от всеки, който в Падуа ме спре!

        Хей, Грумио, вади веднага шпага —

        крадци нападат твойта господарка,

        спасявай я, ако се чувстваш мъж!…

        Не ще ти сторят зло, не бой се, Кет,

        аз пазя те, дори да са безчет!

Излиза с Катерина и Грумио

БАПТИСТА

        Добър им път! По-тихо е без тях.

ГРЕМИО

        За малко щях да си умра от смях!

ТРАНИО

        Как гледате, мадам, на този брак?

вернуться

42

„…хлебчето, пропито с вино…“ — по стария английски обичай на младоженците след бракосъчетанието се поднасяло вино с надробен в него хляб.