КЪРТИС
Излиза, че той е станал по-проклет и от нея!
ГРУМИО
Така е. Ти и другите мързеливци от този дом ще го усетите, когато пристигне. Но какво съм седнал да ти говоря! Викни Натанаел, Джоузеф, Никлас, Филип, Уолтър, Сладура и всички други! Да си срешат косите, да си изчеткат сините ливреи, да си сложат жартиери, отговарящи по цвят. При поклона да прегъват левия крак и да помнят, че всеки, преди да докосне косъм от опашката на господарския кон, трябва да си целуне ръката43. Готови ли са всички?
КЪРТИС
Готови!
ГРУМИО
Извикай ги!
КЪРТИС
Ей! Всички тук! Чувате ли? Идвайте да посрещнете триумфално господаря и господарката!
ГРУМИО
Не може триумфално!
КЪРТИС
Защо?
ГРУМИО
Защото са само двама. Ще ги посрещнат двуумфално!
КЪРТИС
Искам да кажа, че трябва да отдадат на новата господарка дължимата чест.
ГРУМИО
Не вярвам да им е заемала от своята чест, та да й я дължат сега!
Влизат неколцина Слуги.
НАТАНАЕЛ
Здравей, Грумио!
ФИЛИП
Охо, Грумио!
ДЖОУЗЕФ
Как сме, Грумио!
НИКОЛАС
Ти ли си бе, Грумио?
НАТАНАЕЛ
Какво ново, старче?
ГРУМИО
Здравей! — това на тебе!… Охо! — това на тебе!… Как сме? — това на тебе!… Ти ли си бе? — това на тебе!… И сега да смятаме поздравленията за приключени. Казвайте, красавци, готово ли е всичко? В ред ли е всяко нещо?
НАТАНАЕЛ
Готово и в ред! Близо ли е господарят?
ГРУМИО
Съвсем близо. Трябва вече да е слязъл от коня. Затова да не сте… Тихо, дявол да ви вземе! Чувам го вече!
Влизат Петручио и Катерина.
ПЕТРУЧИО
Къде се губят тези негодяи,
та никой стремето ми не държи
и не откарва коня ми в яхъра?
Къде са Грегори, Натанаел?
ВСИЧКИ СЛУГИ
Тук, тук, синьоре! Тук, синьоре! Тук сме!
ПЕТРУЧИО
„Тук, тук, синьоре! Тук, синьоре!“ Тук сте!
Простаци, некадърници, дръвници!
Ни почит, ни старание, ни дълг!
Къде се дяна тоз кютук, когото
изпратих тук да ви предупреди?
ГРУМИО
Тук, тук, синьор! Кютук като преди!
ПЕТРУЧИО
На теб, говедо, свиньо, кучи сине,
не ти ли казах да ме срещнеш в двора
със тази сбирщина от мързеливци?
ГРУМИО
Натанаел е още без ливрея,
обувките на Габриел са ужас,
за шапката на Питър няма сажди44,
а шпагата на Уолтър е в ръжда.
Търпими са Ролф, Грегори, Адам —
останалите са позор и срам.
Но всички тук сме, сбрани да ви срещнем.
ПЕТРУЧИО
Вън, паплач! Хайде! Слагайте веднага!
Неколцина Слуги излизат. Пее.
„Къде сте, прежни дни, къде, къде?“
Къде са, дявол? Мен ми се яде!
Седни тук, Кет! Седни, добре дошла!…
Храната! Бързо! Слагайте!
Слугите внасят вечерята.
Най-сетне!
Развесели се Кет!… Хей вий тъпаци
теглете ми ботушите! Ха дърпай!
Пее.
„Вървял по пътя си монах,
във сиво расо, цял във прах…“
Глупак, изкълчи ми крака!… Бе ти!…
Бие го.
И гледай другия да ми изкълчиш!…
Една усмивка, Кет!… Вода! И бързо!…
Влиза Слуга с тас.
Троил къде е? Лая му не чувам!
Да дойде братовчед ми Фердинанд!…
Друг Слуга излиза.
Ти целуни го, Кет, за запознанство!…
Пантофите ми! Де е таз вода!…
43
„…да си целуне ръката…“ — по Шекспирово време правило било за слугите да целуват ръката си, преди да докоснат предметите, принадлежащи на господаря им.