Выбрать главу

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Площад в Падуа.

Влизат Лученцио и Транио.

ЛУЧЕНЦИО

        Най-сетне, верни Транио, изгарян

        от страстното желание да видя

        град Падуа, разсадник на изкуства,

        в Ломбардия пристигнах — тази китна

        градина на Италия, — окрилян

        от бащиния топъл благослов

        и придружен от тебе, мой слуга

        доверен и изпитан. Тук ще спрем,

        за да отдъхна и поема после

        по пътя на високите науки.

        Роден съм в Пиза, град навред известен

        с достойните си граждани; баща ми

        е знайният навсякъде търговец

        Винченцио, от старото семейство

        на Бентивольовците. Техен кълн,

        отраснал във Флоренция, аз трябва

        да оправдая скритите надежди,

        като окича име наследено

        с деяния на лична добродетел.

        По тез причини, Транио, решил съм

        да се вглъбя във точно тоз отрасъл

        на знанието, който поучава

        как щастие с добро се получава.

        Какво ще кажеш ти? Защото аз

        заради Падуа оставих Пиза,

        тъй както жадния плувец навлиза

        от плитчините в морска глъбина.

ТРАНИО

        Mi perdonate16 господарю мой

        споделям чувствата ви и се радвам,

        че толкоз постоянствате във свойто

        решение да смучете нектара

        на философията. Но едно

        ще ви се моля: като задълбаем

        в суровите морални дисциплини,

        дано дотам не станем ний стоици17,

        че само да стоим като дръвници,

        и толкоз Аристотеля18 да славим,

        че лекия Овидий19 да забравим!

        Логично със приятели бъбрете,

        риторика в спор уличен учете,

        с поезия и музика правете

        приятен своя ден и се хранете

        със разни математики дълбоки

        и разни метафизики високи,

        но само щом сърцето ги желае.

        Без радост няма полза, туй се знае.

        Учете туй, което ви се нрави!

ЛУЧЕНЦИО

        Благодаря ти за словата прави,

        мой Транио! Да беше тук Биондело,

        наели бихме, без да губим време,

        квартира, подходяща да приеме

        познанствата, които ще завържем…

        Но гледай там! Какво е туй?

ТРАНИО

                                Прилича

        на представление във ваша чест!

Влизат Баптиста, Катерина, Бианка, Гремио и Хортензио.

Лученцио и Транио отиват встрани.

БАПТИСТА

        Недейте ми досажда, господа!

        Решил съм твърдо — казах ви го: няма

        за малката си дъщеря да мисля,

        преди голямата да съм вредил.

        Понеже ви познавам и ценя,

        ако харесва някой Катерина,

        да се приготви за годеж!

ГРЕМИО

                                „Гадеж“

        бих казал аз, понеже ми се гади,

        щом чуя този дявол ваш устат!

        Хортензио, ако е кандидат…

КАТЕРИНА

        О, татко мой, така ли ще търпите,

        когато тези двама се надварват

        кой по-напред на присмех да ме вземе?

ХОРТЕНЗИО

        Надварване кой пръв да вземе вас?

        Дори на смях не ще ви вземе никой,

        такава проклетия!

КАТЕРИНА

                                Вие също

        не се плашете: кой ли пък ви иска!

        И ако някога ви стана близка,

        ще бъде то, за да ви среша яко

        прическата със столчето трикрако

        и мутрата ви с петопръста четка

        а боядисам в клоунска разцветка!

ХОРТЕНЗИО

        О, боже, от туй чудо опази ме!

ГРЕМИО

        И мен, всеблаги!

ТРАНИО (настрани)

                        Тихо, господарю!

        Добра забава тук се очертава:

        за пръв път срещам вещица такава!

ЛУЧЕНЦИО

        Но пък в това сестра й как мълчи,

        свенливо равновесие личи!

ТРАНИО (настрани)

        Да, прав сте! Тихо! Гледайте ги само!

БАПТИСТА

        И казаното, за да потвърдя,

        ти, Бианка, влез си вкъщи! И недей

        се сърди, мила, туй не означава,

вернуться

16

…„Mi perdonate“… (разв. итал.) — простете ме!

вернуться

17

Стоици — гръцка философска школа, която проповядвала вярност към нравствените принципи и отхвърляла човешките страсти.

вернуться

18

Аристотел — прочут гръцки философ, родоначалник на перипатетичната школа, роден в Стагира (384–322 г. пр.н.е.)

вернуться

19

Овидий — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.) — римски поет, умрял изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа. Тук споменат като автор на поемата „Любовно изкуство“.