— Бог знае, че в Англия беше по-весело, преди всяко село да се сдобие с проповедник — казва Томас Хауард, продължавайки една от бавните си мисли.
— Но всяко село имаше свещеник — възразявам. — А всеки свещеник вземаше църковен десятък, във всяка църква имаше параклис за отслужване на литургии за душите на мъртвите, а във всеки град — манастир. Тогава се проповядваше повече, отколкото сега; но това се правеше на език, който никой не можеше да разбере, на ужасна цена за бедните.
Томас Хауард, бавно размишляващ и злонравен, намръщено изразява несъгласието си.
— Не виждам какво е нужно да разбират — казва той упорито. Поглежда надолу към краля и вижда как едрото кръгло като месечина лице се обръща на една страна, после на друга.
— Не се съгласявам с глупци и жени, които се представят за начетени — казва херцогът. — Като онова глупаво момиче днес.
Не смея да назова Ан по име. Но мога да защитя убежденията ѝ.
— След като Нашият Господ е говорил на прост език пред обикновени хора, с истории, които те са можели да разберат, защо ние да не го правим? — питам. — Защо те да не четат историите с простите думи на Божия Син?
— Защото те продължават непрестанно! — избухва внезапно Томас Хауард. — Защото едва ли може да се каже, че четат и мислят мълчаливо! Всеки път, когато мина на кон покрай кръста при „Сейнт Пол“11, там има поне половин дузина хора, които крякат като врани! Колко такива ще изтърпим? Колко шум ще им бъде позволено да вдигнат?
Обръщам се със смях към краля.
— Зная, че ваше величество не мисли така — казвам с повече увереност, отколкото изпитвам. — Ваше величество обича начетеността и почтителното обсъждане на Библията.
Но изражението му е кисело.
— Сладкиши — нарежда отново на пажа. — Можете да ни оставите, дами. Стивън, ти остани при мен.
Това е обидно отпращане, но няма да позволя Стивън Гардинър или онзи глупак Норфолк да помислят, че съм оскърбена. Изправям се на крака, правя реверанс на краля и го целувам за лека нощ по влажната буза. Той не ме стиска за ханша, докато се навеждам над него, и аз изпитвам облекчение, че не се налага целият двор да го вижда как ме гали, сякаш съм хрътката му. Кимвам хладно на епископа и на херцога, които сякаш са залепнали на местата си.
— Лека нощ, милорд съпруже, и Бог да ви благослови — казвам нежно. — Ще се моля болката ви да отслабне до сутринта.
Той изсумтява нещо на сбогуване и аз извеждам дамите си от стаята. Нан хвърля поглед назад, докато излизаме, и вижда, че са направили на Стивън Гардинър място да седне и двамата с краля са доближили глави.
— Бих искала да узная какво казва онзи лъжлив свещеник — отбелязва Нан раздразнително.
Коленича в долния край на украсеното си с великолепна резба дървено легло и се моля за Ан Аскю, която сигурно лежи на хлътнал сламеник в затвора Нюгейт тази нощ. Моля се за всички други затворници на вярата, онези, които познавам, понеже са идвали в покоите ми да говорят с мен, и онези, които са били на служба при мен и сега биват заставяни да ме предадат, и онези, които никога няма да познавам в Англия, в Германия, и далече, далече другаде.
Зная, че Ан ще изстрада това за вярата си, но ми е непоносимо да си я представям как лежи в тъмното и слуша шумоленето на плъховете в ъглите и стоновете на другите затворници. Наказанието за ерес е смърт чрез изгаряне. Макар да съм сигурна, че нито Гардинър, нито кралят ще изпрати една млада жена, млада жена от добро семейство, на такава жестока смърт, мисълта, че тя ще бъде изправена на публичен процес, е достатъчна да ме накара да изтръпна от ужас и да заровя лице в ръцете си. Казала е само, е че хлябът на литургията е хляб, че виното на литургията е вино. Нима ще я задържат в затвора, защото просто е казала това, което всички знаят?
Нашият Господ е казал: „Това е моето тяло, това е моята кръв“, но той не е бил измамник като лъжливите свещеници, които оставят от раните на статуите да се стича червено мастило. Искал е да каже: „Мислете за мен, когато ядете хляб; мислете за мен, когато пиете вино. Приемайте ме в сърцето си.“ Литургията на Томас Кранмър изразява това ясно и самият крал подкрепя този прочит. Публикувахме това; то може да бъде четено на английски. Защо тогава трябва Ан да спи тази нощ в Нюгейт, в очакване на съдебен процес, а епископът на Лондон да настоява тя да се отрече от убежденията си, след като тя не е казала нищо повече от онова, което кралят на Англия е заявил?
Когато най-сетне си лягам, е късно и Нан вече е заспала от своята страна на леглото. Чаршафите са студени, но не викам камериерката да ги затопли. Срамувам се от лукса на гладките чаршафи и бялата бродерия върху белия плат под върховете на пръстите ми. Представям си Ан върху нейния сламеник, а Томас — на тясна койка в морето, в полюшващата се каюта, и си мисля, че не съм подложена на никакви страдания, а въпреки това съм нещастна, като разглезено дете.
11
При кръста до катедралата „Сейнт Пол“ е имало амвон за проповеди на открито. Пуританите унищожават кръста и амвона по време на Гражданската война. — Б.р.