— Но ще бъде така, нали? — пита сериозно Едуард. — И аз ще стоя точно тук?
Той посочва към платформата, която сме отбелязали върху плана.
— Защо се тревожите? — пита го Елизабет. — Вие сте принцът, а почитаемата ни майка е регент — каквото вие двамата предпочетете да направите, това ще бъде и редно. Вие сте Уелски принц, не можете да сбъркате.
Едуард ми отправя най-сладката си усмивка.
— Ще следвам напътствията ви, почитаема майко.
— Вие сте принцът — казвам. — А Елизабет е права. Всичко, което направите, ще бъде правилно.
Посещението минава точно както сме го планирали. Принц Едуард потегля на кон с ескорт от благородници и кралски телохранители, всички облечени в златен брокат. Изглежда много дребен между извисяващите се над него едри кралски телохранители, но се справя добре с малкия си кон и поздравява посетителите с достойнство, на съвършен френски. Толкова се гордея с начетеността му, че когато се връща, го прегръщам и го завъртам в танц из личния си кабинет.
Съобщавам на краля за доброто му поведение и Хенри казва, че ще се срещне лично с адмирала, и ще го отведе на литургия в кралския параклис.
— Днес ти служи добре на мен и на семейството ми — казва ми Хенри, когато отивам вечерта в стаята му да му разкажа за визитата и церемониите, за това колко добре се е проявил принц Едуард като домакин в отсъствието на баща си, за това, колко трябва да се гордеем с момчето на Джейн Сиймор. — Ти си му като майка — казва кралят. — Далеч повече от родната му майка, която никога дори не го е познавала.
Забелязвам, че тази вечер говори за смъртта ѝ така, като че ли с нея е изменила на дълга си.
— Днес се представи като регент на страната. Признателен съм ти.
— Не съм направила нищо повече от това, което би трябвало — казвам нежно.
— Радвам се, че си изобразена с него на семейния портрет — казва той. — Редно е да бъдеш почетена като негова доведена майка.
Поколебавам се. Явно е забравил, че жената, изобразена на портрета, е Джейн Сиймор, мъртвата съпруга. Аз позирах за него, но на платното не се появи моето лице. Няма мой портрет заедно с малкото момче, което обичам.
Въпреки това той продължава:
— Ти правиш чест на страната си и на своите убеждения. През тези последни няколко месеца напълно ме убеди, че с право заемаш място начело на страната и на хората с убеждения като твоите.
Хвърлям поглед из стаята. Тук няма кой да изрази несъгласие. Обичайно присъстващите придворни са достатъчно близо, за да ни чуят, но сега почти всички са добре настроени към мен или към каузата на реформата. Стивън Гардинър не е тук. Възникна спор за някакво малко поземлено владение, и кралят внезапно се обиди. Гардинър ще трябва да си върне благоволението му чрез ласкателства, но междувременно отсъствието му ми доставя удоволствие. Ризли не се е появявал при краля от деня в градината, когато дойде да ме арестува.
— Винаги следвам напътствията на ваше величество — казвам.
— А аз мисля, че си права за литургията — казва той небрежно. — Или имаше предвид причастието?
Усмихвам се, придавайки си увереност, докато чувствам как земята трепери и омеква под мен.
— Приемам нещата така, както ваше величество смята за най-добре — казвам. — Това е вашата църква, това е вашата литургия. Вие знаете по-добре от мен, по-добре от всеки, как би трябвало да бъде разбирана.
— Нека бъде причастие тогава, причастие за всички хора в лоното на църквата — казва той, а гласът му внезапно зазвучава сърдечно. — Нека кажем, че това не е буквално тялото и кръвта на Нашия Господ — защото как обикновените хора ще разберат подобно нещо? Ще помислят, че имаме предвид някаква магия или измама. За онези от нас, които мислим задълбочено, които размишляваме върху тези неща, за нас, които разбираме силата на езика, това може да е както хлябът и виното, така и тялото и кръвта; но колкото до обикновените хора, на тях можем да кажем, че това е словесен образ. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.14 Ясно е, че той им е дал хляб. Благословил хляба. Дал им вино и им казал, че то е завет. Ние, които разбираме толкова много повече, отколкото простите селяни, не бива да ги заблуждаваме и объркваме.
Не смея да вдигна поглед, за да не би това да е капан, заложен за мен, но усещам как треперя от вълнение. Ако кралят достига до това осъзнаване, ако кралят достига до тази яснота, тогава Ан не е умряла напразно, а аз не захвърлих познанието си и не понесох бичуване като робиня напразно, защото Бог донесе на краля просветление чрез нейната пепел и моя срам.