Мълча, спомняйки си неволния вик, който надавах, когато Томас се движеше в мен, дъхът му излизаше учестено, а удоволствието ми се усилваше. След това откривах, че гърлото ме боли, и разбирах, че съм крещяла с лице, притиснато към голите му гърди.
— Давам ви думата си — казва кралят.
Отблъсквам мислите си и му се усмихвам. Зная, че не мога да изпитам удоволствие в леглото на мъртва жена. Няма как да е възможно влажните, му несръчни движения да ме дарят с дете, а седефчето би трябвало да предотврати раждането на чудовище. Но тъй като се е развел с две предишни съпруги, задето не са му родили син, бих била глупачка да кажа, че според мен няма да се сдобием с такъв — каквито и чувствени удоволствия да обещава.
Освен това, колкото и да е странно, откривам, че не искам да нараня чувствата му. Няма да кажа на Хенри, че не мога да изпитам страст към него, не и когато ми се усмихва и ми обещава екстаз. Най-малкото му дължа доброта, мога да му дам привързаност, мога да му засвидетелствам уважение.
Той ме повиква с жест да се приближа към него, докато седи на големия си стол до огнището.
— Ела да седнеш в скута ми, любима.
Отивам с готовност и сядам напряко на здравото му бедро. Той обвива ръце около мен, целува косата ми, слага ръка под брадичката ми и обръща лицето ми към себе си, за да може да ме целуне по устата.
— А радваш ли се да бъдеш много богата жена? — пита ме той. — Високопоставена жена ли целувам? Харесаха ли ти накитите? Взе ли ги всичките със себе си?
— Влюбена съм в тях — уверявам го. — А дрехите и кожите ми доставят такава наслада! Много сте добър към мен.
— Искам да бъда добър към теб — казва той. Отмята кичур коса от лицето ми и го прибира зад ухото ми. Докосването му е леко, уверено. — Искам да бъдеш щастлива, Кейт. Ожених се за теб, за да те направя щастлива, не само заради себе си. Не мисля само за себе си, мисля за децата си, мисля за страната си, мисля за теб.
— Благодаря ви — казвам тихо.
— Има ли нещо друго, което би искала да имаш? — пита той. — Ако можеш да се разпореждаш с мен, можеш да се разпореждаш с цяла Англия. Можеш да имаш морски копър от скалистите брегове на Дувър, можеш да имаш стриди от Уитстейбъл. Можеш да имаш злато от Тауър и оръдейни гюлета от манастира на миноритките3. Какво би искала? Всичко. Можеш да имаш всичко.
Колебая се.
Изведнъж той улавя ръката ми.
— Не се страхувай от мен — казва нежно. — Хората сигурно са ти разправяли всевъзможни неща за мен. Сигурно си представяш, че си света Трифин, омъжена за чудовище.
Издавам лек задавен звук, когато назовава съня ми.
Той ме наблюдава внимателно.
— Любов моя — изрича. — Моя последна и единствена любов. Моля те, разбери това. Онова, което ще ти кажат хората за женитбите ми, е напълно погрешно. Аз ще ти кажа истината. Единствено аз зная истината, и никога не говоря за нея. Но ще кажа на теб. Когато бях момче, ме ожениха за жена, която не беше свободна да ме обича. Не го знаех, докато Бог не ме срази с печал. Едно след друго бебетата ни бяха отнети. Това едва не я уби, и разби сърцето ми. Трябваше да я оставя да си отиде, за да ѝ спестя още болка. Трябваше да я освободя от един брак, който беше прокълнат. Беше най-трудното нещо, което съм правил. Но ако смятах да се сдобия със син за Англия, трябваше да я оставя да си отиде. Отпратих Катерина Арагонска, най-прекрасната принцеса, която Испания е отглеждала, и сърцето ми се късаше, когато го сторих. Но бях длъжен да го направя.
— А после, да ми прости Господ, бях прелъстен от жена, чиято единствена страст бе амбицията. Тя беше отровителка, магьосница и прелъстителка. Трябваше да съм по-разумен, но бях млад, копнеех за любов. Късно научих урока си. Благодаря на Бог, че спасих децата си от нея. Тя щеше да погуби всички ни. Трябваше да я спра и намерих смелостта да го сторя.
— Джейн Сиймор — моята избраница, единствената съпруга, която си избрах свободно, — беше единствената ми истинска съпруга, и ме дари със син. Тя беше като ангел, ангел, знаеш ли? И Господ си я прибра. Не мога да се оплаквам, защото тя ми остави син, а Неговата мъдрост е безкрайна. Бракът с онази жена от Клев бе уреден, тя ми бе доведена противно на желанията ми, от лоши съветници. Момичето на Хауард… — лицето му се надипля на гънки от тлъстина: — Бог да прости на семейство Хауард, задето изпратиха в леглото ми блудница — преглъща мъчително той. — Те измамиха мен, тя измами тях, всички бяхме заслепени от порочната ѝ красота. Кейт, кълна се, ти ще ми бъдеш наистина добра съпруга, ако можеш да ме накараш да забравя болката, която тя ми причини.
3
След разпускането на манастирите сградата на манастира на миноритките в Лондон е използвана за арсенал. — Б.р.