Дамите ми, всички те увлечени от реформирането на църквата, имат навика да се обръщат за познание по-скоро направо към Библията, отколкото към свещеник, и ние сформираме малка група за обучение, разпитваме проповедниците, които ни посещават, и правим собствени предложения. Архиепископ Кранмър казва, че би трябвало да водим бележки за дискусиите си, за да можем да ги споделим с колежите и с други теолози. Чувствам се нелепо поласкана, задето смята, че записките от нашите занимания са достойни да бъдат четени от други, но той ме убеждава, че сме част от група мислители, споделящи това, което учат. След като намирам проповедите му за толкова просвещаващи, дали и други ще ги сметнат за такива?
Всичко трябва да се разглежда задълбочено, всичко трябва да се обмисля. Дори преводът на Библията води до ожесточени конфликти. Кралят даде на народа си Библията на английски, поставяйки преведена Библия във всяка енорийска църква в страната. Но — както изтъкват привържениците на традицията, хората не я четяха благоговейно, а започнаха да обсъждат пасажи и да оспорват значения. Това, което трябваше да бъде дар от краля за неговия благодарен народ, се превърна в център на спорове и затова кралят нареди да се махнат Библиите, и сега само благородниците могат да ги четат.
Не мога да не си мисля, че това е нередно. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото4 — със сигурност е работа на църквата да носи Словото на хората? Уверена съм, че работата на църквата е не да предлага картини и рисувано стъкло, свещи и одежди, а първо, преди всичко, да носи Словото?
Лейди Мери често идва от собствените си покои да слуша всекидневната проповед в моите. Знам как понякога се бои, че свещениците се отклоняват твърде много от ученията на църквата; но любовта ѝ към езиците и предаността ѝ към Библията означават, че винаги се връща, а понякога е готова да предложи собствен превод на някоя фраза, или да оспори версията на проповедника. Възхищавам се на начетеността ѝ. Тя е имала най-добрите учители и познанията ѝ по латински и изяществото на превода ѝ са наистина прекрасни. Ако не беше сплашена дотолкова, че да се крие в мълчание, мисля, че е могла да бъде дори поетеса. Смее се, когато един ден ѝ казвам това, и казва, че толкова си приличаме, че би трябвало да сме по-скоро сестри, отколкото майка и дъщеря — и двете обичаме хубавите дрехи и прекрасния език.
— Почти сякаш са едно и също! — признава тя. — Извличам толкова голямо удоволствие и от бродерията, и от поезията. Мисля, че в думите на църквата и в църковните изображения би трябвало да има красота, затова малкото молитвено столче в стаята ми също би трябвало да е красиво, със златно разпятие и кристална дарохранителница. Но после си помислям, че се подхлъзвам към суетата. Наистина, не мога да го отрека. Поръчвам да подвързват книгите ми с фина кожа и да ги украсяват със скъпоценни камъни, и събирам илюстрирани ръкописи и молитвеници. Защо не, ако е за Божия прослава и за наслада на очите ни?
Засмивам се.
— Знам! Знам! И аз се боя, че моята любов към ученето е грехът на гордостта. Намирам за истински вълнуващо да разбирам нещата, сякаш четенето е откривателско пътешествие.
Копнея да узная още и още, а сега искам да правя преводи и дори да съчинявам молитви.
— Защо да не го правите? — пита настойчиво тя. — Ако се гордеете, че четете Словото Божие, този грях със сигурност е малък? Това е повече добродетелта на изучаването, отколкото гордост от учеността.
— Това е радост, каквато никога не съм мислила, че ще изпитам.
— Ако сте читател, тогава сте на половината път да се превърнете в писател — казва тя. — Защото храните любов към думите и изпитвате удоволствие да ги виждате върху белия лист. А ако започнете да пишете, тогава ще откриете, че изпитвате порив да го правите. Това е дарба, която изисква да бъде споделена. Човек не може да бъде безмълвен певец. Вие не сте отшелница или живееща в уединение светица, вие сте проповедник.