— Не трябва ли да е „в безопасност“? — питам се.
Джордж Дей е достатъчно благоразумен и не отговаря. Чака.
— „Без вреда“ е тромаво — казвам. — „Защитен“ е твърде силно. Но „на безопасно“ има предимството да означава „защитен от опасност“ и „без възможност да предизвикаш опасност“. Може би звучи малко странно, но странността привлича внимание към думата. — Колебая се.
— Моят писар може да препише на чисто всички промени, които искате за отпечатването — предлага той.
— „Под крилете Му ще бъда на безопасно“ — прошепвам си. — Звучи като поезия. Носи смисъл, по-силен от думите, по-голям от простото значение на думите. Мисля, че е правилно. Не смятам, че би трябвало да го променям. И обичам начина, по който звучи — под крилете Му — почти мога да почувствам перата на огромните криле, а вие?
Джордж се усмихва. Не може. Но няма значение.
— Не искам да го променям — казвам. — Нито това, нито каквото и да е.
Вдигам поглед към Джордж Дей, който кима в такт с равномерния ритъм на думите.
— Чисто като църковно песнопение — казва. — Ясно като камбанен звън. Открито и искрено.
За него яснотата означава повече от поезията, така и трябва да бъде. Той иска англичаните — и англичанките — да разбират псалмите, които епископ Фишър обичаше. Аз искам да направя нещо повече. Искам да накарам тези стихове да звучат напевно, както са звучали някога в Светите Земи. Искам момчетата в Йоркшър и момичетата в Къмбърланд да чуят музиката на Йерусалим.
— Ще ги публикувам — потръпвам от собствената си дързост. Никоя друга жена досега не е публикувала текст на английски под собственото си име. Трудно ми е да повярвам, че мога да намеря този кураж: да се изправя, да заговоря открито, да обнародвам написаното. — Наистина ще го направя. Джордж — наистина ли мислите, че е редно да го сторя? Не ме съветвате да не го правя?
— Позволих си волността да ги покажа на Никълъс Ридли — отбелязва той, назовавайки изтъкнатия реформатор и приятел на Томас Кранмър. — Той беше дълбоко развълнуван. Каза, че това е също такъв прекрасен дар за вярващите християни в Англия, какъвто е и Библията, която вашият съпруг, кралят им даде. Каза, че тези псалми ще се пеят във всяка църква в Англия, където свещеникът иска хората да разбират както Божията мъдрост, така и красотата Му. Каза, че ако доведете двора и страната до ново разбиране, ще бъдете нова светица.
— Но не и мъченица — казвам, позволявайки си неубедителна шега. — Така че не може да стане известно, че аз съм преводачът. Моето име и имената на дамите ми, особено пък имената на лейди Мери и лейди Елизабет, не могат да се свързват с това. Дъщерите на краля изобщо не трябва да се споменават. Ще си създам много врагове в двора, ако хората узнаят, че според мен е редно псалмите да се четат на английски.
— Съгласен съм — казва той. — Папистите ще побързат да ви порицаят, а не можете да рискувате Стивън Гардинър да се настрои против вас. Така че тези псалми ще са познати единствено като псалмите на епископа. Не е нужно никой да знае, че вашите тълкувания и начетеност са допринесли за появата им на английски. Имам много дискретен печатар. Той знае, че ръкописът идва от мен, и че аз служа при вас в двора, но не съм му казал името на автора. Той има високо мнение за мен — трябва да отбележа, твърде високо мнение за мен, защото предполага, че може аз да съм направил този превод. Отрекох, но не толкова убедително, че той да потърси друг възможен автор. Мисля, че можем да го публикуваме и името ви да не се споменава. Само че…
— Само че какво?
— Мисля, че е жалко — казва той искрено. — Това са прекрасни преводи, направени със слуха на музикант, със сърцето на истински вярващ, и с езика на сериозен писател. Всеки — искам да кажа, всеки мъж — би бил горд да ги публикува под собственото си име. Би се хвалил с тях. Струва ми се нечестно, че трябва да отричате, че имате такава дарба. Бабата на краля събираше преводи и ги публикуваше.
На лицето ми се появява крива усмивка.
— Ах, Джордж — казвам. — Искате да ме подмамите със суета, но нито кралят, нито който и да е мъж в Англия иска да бъде поучаван от жена, дори тя да е кралица. А бабата на краля е била недосегаема за критики. Ще публикувам тези текстове така, както предлагате, и ще изпитам огромно щастие от съзнанието, че псалмите на епископа, преведени на английски от мен и моите дами, могат да сочат на мъжете и жените пътя към църквата на краля. Но това трябва да стане за прослава на епископа и прослава на краля. Мисля, че ще е по-добре за всички ни, ако се появят без името ми, открояващо се самохвално на корицата. Всички ще бъдем в по-голяма безопасност, ако не парадираме с вярванията си.