Кралят пише, че е в добро здраве. Построили са му платформа, от която да следи обсадата на Булон, и може да се качва по стъпалата без чужда помощ и да обикаля наоколо, без да го крепят. Кракът му е спрял да отделя секрет, а лекарите държат раната безопасно отворена, затова изпитва по-малко болки. Излиза всеки ден, яхнал едрия си кон, с голям мускет, прикрепен към лъка на седлото, готов да стреля по всеки французин, когото види. Обикаля из целия град и обсадния лагер, за да се покаже пред мъжете и да ги увери, че ги води към победа. Той води живота, който обича, въображаемия живот от своята младост, излязла като от вълшебна приказка — компания му правят красиви млади мъже, като спомен за рицарската мечта — Рицарите на Кръглата маса. Той изживява отново похода, който увенча като млад с победа в Битката на Шпорите7, палатките на свитата му са прекрасни като онези, издигнати на Позлатените поля. Сякаш в старостта му е даден шансът да се наслади още веднъж на радостите от младостта: другарство, символична опасност, победа.
Всяка вечер се организират пищни вечери, на които коментират схватките през деня, вдигат празнични тостове, и планират настъплението срещу Париж. Хенри е в сърцето на кампанията, рамо до рамо с безразсъдните си приятели, и се кълне, че ще бъде крал на Франция по име и на дело.
Кралят и неговите фаворити не се излагат на риск — платформата за наблюдение е доста далече от обсега на булонските оръдия. Разбира се, съществува рискът сред войската да плъзнат болести; но при първия признак за болест Хенри ще побегне, а свитата му ще го последва. Докато е достатъчно силен, за да язди, да ходи и да се храни както сега, не се боя за здравето или безопасността му. А всеки мъж в свитата му знае, че е длъжен по-скоро да пожертва живота си, отколкото да допусне кралят да попадне в опасност, докато неговият син и наследник е едва шестгодишно момче в детската стая. Последното момче-крал, заело престола, изгуби земите ни във Франция и собствения си трон в Англия. Кралството не може да бъде изоставено на грижите на едно момче с жена за регент.
Така че не се боя за Хенри, нито пък се страхувам за брат ми, който е на сигурно място редом до краля. Единственият от тях, единственият мъж в цялата армия, заради когото свеждам глава в отчаяна молитва, е Томас Сиймор. Сега кралят го е назначил във флота и той командва корабите, които снабдяват армията, постоянно кръстосва коварното Тясно море, докато френските кораби налагат блокада, шотландските кораби тормозят нашия флот, а пирати от всякакви народности плават под черни флагове, надявайки се на лесна плячка. Томас плава по тези бурни води, в тези опасни морета, с корабите на две нации срещу него, и никой не помисля да ми каже — и защо да го правят? — дали той е в безопасност, дали е в пристанище, или корабът му е в морето. Веднъж седмично настоявам да показват на Тайния съвет върху голямата карта къде точно се намира армията ни във Франция, къде лагерува кралят, къде е заел позиция Хауард, и къде са корабите ни. Само по този начин мога да научавам дали той е в безопасност. Но картата е неясна, армията на краля изобщо не се придвижва наникъде, никой не се интересува много от корабите и новините са стари. Трябва да се преструвам, че се интересувам от Булон, докато всъщност толкова се страхувам от онова, което става по море.
Кралят ми нарежда да се допитам до кралския астроном кога разположението на звездите е най-добро за похода му към Париж. Николаус Кратцер ме посещава в новия ми личен кабинет, в присъствието единствено на заварената ми дъщеря Маргарет и принцеса Мери и принцеса Елизабет. Покланя се ниско пред мен и двете принцеси, а аз се питам какво ли си мисли, когато вижда мен, малката Катрин Пар, като главен регент на Англия с двете принцеси с кралска кръв от двете ми страни.
— Разполагате ли с най-подходящата дата за настъплението към Париж? — питам го.
Той се покланя отново и измъква навит на руло ръкопис от ръкава си и казва:
— Звездите предлагат първата седмица през септември. Начертах разположенията на небесните тела, за да ги проучите. Зная, че проявявате интерес към тези неща.
— Наистина е така — той слага листовете на масата до мен.
— А какво мислите, когато виждате тези принцеси? — питам го. — Тези принцеси от династията на Тюдорите, с малките им коронки на главите.
— Мисля, че не може да ги очаква нищо друго, освен слава — казва той тактично. Усмихва се на смаяното изражение на Елизабет. — Кой може да се съмнява, че и двете ще царувате над една велика страна?
7
На 16 август 1513 г. по време на обсадата на град Теруан в Артоа войски на Англия и Свещената римска империя, водени от Хенри VIII и Максимилиан I разбиват френски кавалерийски части. — Б.р.