— Какво ще стане с екипажа? Повечето от тях още са болни.
Джакоба говореше разсеяно, явно вниманието й бе насочено към следващата задача, нуждаеща се от умелите й ръце.
— На плажа има стара постройка, хората на капитана ще бъдат настанени и гледани там, докато се уверим, че чумата е отминала.
Шарлот кимна и се отправи към банята. Беше прекалено уморена, за да продължи да мисли.
Луксът на банята я стресна. Такъв лукс не бе виждала дори в двореца на Халиф. Имаше огромен облицован басейн, започващ от пода надолу и едно от онези модерни съоръжения за пускане на струя. Разкошни растения в скъпи керамични съдове вирееха на воля, наредени покрай едната стена, а висок сводест прозорец откриваше гледка към морето.
Шарлот съблече съсипаната си рокля, внимателно започна да се къпе с ароматизиран сапун. Скоро влезе усмихната жена с кафяв цвят на кожата. Носеше хавлии и една бяла памучна рокля.
— Здравей — каза Шарлот, милостиво благодарна за усмивката. Чувстваше се като странница в рая, без да е напълно сигурна, че е добре дошла. — Казвам се Шарлот Тревърън — Сбърчи чело. Или все още беше Шарлот Куейд?
Прислужницата направи лек поклон и отмести поглед.
— Аз Мери-кеч-мъч-фиш1. Г-ца Шарлот иска храна?
Стомахът й закъркори в очакване.
— О, да, моля. — Тя взе една от хавлиите от каменната пейка, където Мери ги беше оставила и благоприлично се зави, докато се качваше по стълбите на басейна.
Мери отново се поклони:
— Аз донеса поднос на маса вън. Г-н отишъл от друга страна на къща — при тези думи тя се завъртя и отново излезе.
Шарлот облече бялата рокля, която й беше доста голяма, но беше чиста и иначе удобна. Намери един гребен и внимателно го прокара през оплетената си мокра коса. Когато се върна в спалнята на господаря, Джакоба наливаше с лъжица някакъв бульон в устата на Патрик. Очите му бяха хлътнали, когато преди рядко ги отваряше, сега обаче светнаха като видя Шарлот да се приближава до леглото.
Той протегна ръка и Шарлот отиде при него, без да обръща внимание на очевидното неодобрение на Джакоба.
— Сега той има нужда от изкъпване — застъпи се икономката със заплашителен тон.
Патрик наистина се засмя, събитие, което накара съкрушеният дух на Шарлот да се възвиси и ликува.
— Сигурно мириша на камила — каза той.
— По-лошо — увери го Шарлот, наведе се и го целуна по челото. Само след минута тя вдигна очи, срещна погледа на Джакоба.
— Аз ще се погрижа за изкъпването на съпруга си. Можеш да се оттеглиш като свършиш със супата.
Джакоба отвори уста в знак на протест, хвърли бърз поглед на Патрик, но предпочете да замълчи.
Влезе Мери, която носеше поднос. Шарлот отново целуна Патрик, след това последва добродушната прислужница навън на терасата.
— Ще имам нужда от много чиста и гореща вода за капитана, моля — каза Шарлот и седна на масата, потънала сякаш в езеро от мека слънчева светлина. Добре подредени пресни екзотични плодове я очакваха, имаше още студено пилешко и изкусно подправено ястие от ориз.
— Добре, г-це Шарлот — отвърна прислужницата с поклон.
Шарлот беше толкова гладна, че чак потреперваше, но като похапна слабостта намаля и отново се почувства стабилна, макар и уморена. Гледката към окъпаното в слънце море също я оживи малко, но бе доволна, че е отново на брега.
Възвърнала сили, тя остави Мери да прибере подноса и влезе вътре. Поисканата вода вече бе донесена във висока кана и още изпускаше пара. Имаше още съдове, тривки, хавлии. Нямаше и следа от Джакоба, а Патрик отново се бе унесъл в поредния сън.
Внимателно и нежно Шарлот съблече мъжа, който й беше духовен другар, ако ли не истински съпруг, и започна да го мие. Действието отне доста време, а Патрик не се събуди, само се размърдваше от време на време. Дали от специалния билков сапун на Джакоба, или от това, че отново бе на удобно и сигурно място, цветът на бледата му кожа започна да се възвръща. Шарлот усещаше как сили започнаха да бликат в него.
Когато отново бе чист, когато дори пищната му гарвановочерна коса бе измита, внимателно сресана и обърната назад по негов маниер, Шарлот се сви до него във взетата назаем рокля, прозя се и като него намери утеха в съня.
Събуди се, когато почувства позната ръка върху гръдта си. Чувствеността й веднага откликна и внезапно я върна в пълно съзнание. Повдигна се на лакът, за да погледне Патрик в лицето.
Стаята бе изпълнена с лунна светлина. Някой, вероятно Мери или Джакоба, бяха спуснали мрежата против комари и леглото бе придобило някаква мъглива интимност. Въздухът беше топъл, нощта бе изпълнена с нежна симфония от песните на щурците, океанският бриз шумолеше в близките палми, две влюбени сърца биеха като едно.