— Здравейте, чичо Стефан. Толкова съм слушала за вас. И много исках да се срещнем. Нали няма да ме смятате за малка глупачка, която забърква тия… необикновени обстоятелства? — виновно погледна тя.
Изглеждаше толкова чаровна в искрената си срамежливост, че на Стефан Кречет му се прииска да я целуне бащински.
— Необикновените обстоятелства съпътствуват само необикновените хора, моето момиче. Иска ми се да вярвам, че и ти ще станеш такава.
17
Максим много харесваше Лия. Или както се изразяваше Юри в такива случаи, тя му действуваше като магнит. Ухажваше я настойчиво винаги, когато летяха заедно по космическия маршрут до Луната. Но за негово най-голямо разочарование Лия беше твърде резервирана. Това, разбира се, още повече подклаждаше мъжкото честолюбие на Максим и той с търпението на булдог се домогваше до благосклонността на красивата стюардеса. Както добре беше преценил Сет Ланкони, неговият съекипник се съгласи да напусне служебното си място и наруши с това устава, за да не събуди приятеля си Юри и най-вече за да бъде по-дълго време с Лия. Системата на полети с трима космонавти не даваше богати възможности да остава насаме с нея и той трябваше да краде от осемчасовата си почивка.
Максим нямаше представа колко дълго се бе забавил в общия салон по време на лекцията за употребата на скафандрите, на която прие доброволно ролята на демонстратор. За него часовете, прекарани с Лия, течаха като минути. И все пак, след като порядъчно си бяха побъбрили, му се стори, че е време да се връща в пилотската кабина. Но там го очакваше безкрайна изненада. Вратата беше заключена. Помисли си, че Сет неволно е превъртял ключа и натисна звънеца. Никакъв звук. Не работеше и микрофонът, чрез който стюардесата се свързваше с членовете на екипажа в случай на нужда. А това означаваше, че Ланкони бе пуснал защитното поле от командния пулт и кабината оставаше недосегаема за каквито и да било сигнали или опити за външна намеса или въздействие. Състояние на първостепенна тревога! Може би внезапно се е появила някаква опасност и командирът бе реагирал моментално? Не, едва ли би се лишил в такъв момент от помощта на останалите космонавти. Тогава защо не ги бе повикал?
Максим си спомни напрегнатото и разстроено лице на Ланкони, неспокойното му държане, докато бяха заедно в кабината. Дали Сет преднамерено не бе го отстранил от командния пункт, за да разполага сам с управлението? Ако беше така, то сега наистина Ланкони държеше всички в ръцете си, неуязвим зад бариерата на защитното поле, можеше да прави каквото си пожелае с кораба. „Трябва веднага да събудя Юри — помисли си Максим. — Да го вземат дяволите, този влюбен мечтател, той сякаш предчувствуваше, че няма да изкара докрай почивката си.“
Въпреки че Юри се опита да успокои Максим, и двамата бяха сериозно разтревожени. Провериха вътрешнокорабната система за връзка — тя не функционираше. Това изключваше възможността от случайна авария и все повече насочваше подозренията към някакви нарочни, все още непонятни за тях действия от командния пункт. Какво ли се бе случило със Сет Ланкони?
— Заслужаваш да те дадат под съд — намръщено каза Юри. — Защо напусна пилотската кабина бе, човек? Заради оная хубавица ли?
— Ти като че ли не си правил същото — заоправдава се Максим, премълчавайки другите си доводи да наруши устава.
— Какво ли е станало с Ланкони?
— Нищо не знам, само че не ми харесва тази негова изолация. Ако намеренията му бяха чисти, защо ще се крие?
После двамата заспориха как да постъпят в неочаквано изпречилото им се изпитание.
— Струва ми се, че не е време за разправии, момчета — сепна ги любезен глас.
Космонавтите живо се обърнаха. Пред очите им изплува решителната физиономия на дребничка възрастна жена.
— Сола Сегура — представи се тя.
— Какво обичате? — окопити се Максим.
— Моля да не ми се сърдите, но вашето продължително разгорещено разискване ми напомни, че в момента третият пилот е останал сам. А вие най-добре знаете, че не е позволено.
Юри изненадан изгледа непознатата чудачка.
— Откъде сте научили това? — почти се усмихна той.
— О, аз знам още много неща — продължи лукаво старата жена, показвайки му книжката, която бе измъкнала от джоба на стюардесата. — Например, че в момента не работи връзката с кабината — видях ви как напразно се опитвахте да се обадите. А я погледнете стюардесата, колко несполучливо се старае да си придаде безгрижен вид. Ако питате мене — снижи гласа си възрастната особнячка, — тя е много разтревожена. Ще ми кажете ли защо?