Само тази проклета бабичка им липсваше сега. И откъде се беше докопала до космонавтския устав? В първия момент Максим бе готов да я наругае. Но какво щеше да спечели от това? Можеше да избухне скандал, който да прерасне в паника, ако до пътниците достигне вестта, че пилотът по неизвестни съображения се е самоизолирал в кабината и никой не е в състояние да отгатне намеренията му. Не, трябваше да бъдат много внимателни с тази хитра старица.
— Вие сте изключително наблюдателна и осведомена — поласка я Максим. — Само че наистина няма нищо опасно. Командирът на кораба обича от време на време да ръководи полета сам.
Веднага разбра, че бе подценил бабката-всезнайница.
— Правилникът не разрешава това — размаха под носа му устава тя. — И вие се опитвате да скриете истината от мен. Защо пропадна връзката ви с командния пункт?
Младият мъж едва се въздържа да запази спокойствие.
— Вярно е, че имаме временни затруднения с връзката — усети как се уплита Максим. — Скоро всичко ще бъде наред.
— Видях, че безуспешно се мъчехте да отворите вратата на кабината. И тя ли е повредена?
— Слушайте — намеси се в разговора Юри с желание да прекрати неудобните въпроси: — Аз ще ви кажа истината, само че ще ми обещаете, че тя ще си остане между нас. Нали разбирате — не е необходимо да се създава безпричинна паника.
Сола Сегура кимна съпричастно.
— В момента и ние не знаем какво точно е станало. Командирът се е заключил вътре и е пуснал защитното поле, което ни лишава от всякаква възможност да влезем във връзка с него или да му повлияем. Какво се е случило и какво възнамерява да прави той, за нас е толкова непонятно и загадъчно, колкото и за вас.
— Защо не се обадите на Земята? — разумно предложи възрастната жена.
— Защото от кабината е изключена апаратурата.
Сола Сегура се замисли. Явно, че и на нея не й се нравеше странното поведение на командира на кораба.
— Естествено, ние ще направим всичко възможно, за да се изясни случаят. Смятаме, че няма причина за безпокойство — искаше примирително да приключи разговора Юри.
— А ще успеете ли да говорите със Земята, ако ви предоставят частна радиостанция? — внезапно каза жената.
И двамата космонавти подскочиха:
— Вие разполагате със собствена радиостанция за далечна връзка?
— Не, не аз — махна с ръка Сегура. — Чух как Тони, момчето, което пътува с мен, разговаряше за това с другия наш спътник. То е радиолюбител и носи със себе си радиостанцията, подарена му от родителите, при които сега отива на гости. Иска да им покаже как си служи с нея.
— Трябва на всяка цена да е възползуваме от случая и да се опитаме да влезем във връзка със Земята — каза сериозно Юри.
— Но това означава, че ще събудим подозренията на момчето — възрази Максим. — Истината ще разбере и неговият събеседник, и може би всички на кораба. Не е ли възможно някак да избегнем обясненията с притежателя на станцията. Вероятно тя е в трюма на кораба. Знаете ли кой е неговият багаж?
— Не, така няма да стане — остро реагира възрастната жена. — Не съм свикнала да си служа с лъжи. Пък и не мога да разпозная багажа му. Ще приказвам откровено с моите спътници. Аз отговарям за тяхното поведение. Обещавам ви, че тайната ще си остане между нас.
Юри Ликшо и Максим Грейси нямаха друг изход, освен да се надяват на гаранциите на о̀правната бабичка.
18
— Възмутена съм от поведението на КЕСИП — разпалено запротестира Дияна, след като останаха насаме с Аскол. — Поставят те в устата на лъва — да се оправяш сам.
— Как иначе биха могли да постъпят, Дияна? Това са хора техници, които не са свикнали да вникват в човешката душа.
— Защо тогава съществува гръмкото име „комисия за екстремни ситуации в извънземното пространство“?
— Не си права. Досега те са овладели редица инциденти в космоса. Но аварията с Ланкони няма нищо общо нито с изтичането на гориво, нито със засечки в електронната апаратура. И те са безсилни.
— Какъв е изводът? — повдигна веждите си младата жена, иронизирайки вековния изразен шаблон.
— Че във всяка институция, свързана с въпросите на космонавтиктиката, вече е абсолютно необходимо да има представител на медицинските среди — поне психиатър.
— Така те искам — потупа го развеселено Дияна. — Отстоявай твърдо нашите права. — След това отново се намръщи:
— Не мога да разбера, Аскол, защо се съгласи да участвуваш в телевизионното предаване „Събитието на деня“? Трябва ли изобщо да се прави достояние на обществеността похищението на ракетоплана?
— Това е единственият ни шанс, Дияна, да научим нещо повече за причините, които са извадили от равновесие Сет Ланкони. Що за човек е той? Какво го е разочаровало? Как е прекарал фаталния ден преди старта, когато очевидно е загубил контрол над психиката си? Жената, с която е живял, го е напуснала — взела си е багажа от квартирата им. Защо? Къде е отишла? Все още не можем да я открием, а тя, вярвам, е в състояние да хвърли светлина върху много от нашите въпросителни.