— Диваци! Да се подиграват с нас — едва се въздържаше да не изругае Максим.
— Те са си помислили, че и ние се шегуваме — успокои го Юри. — Сигурно на Земята още нищо не знаят за нашето премеждие. Този, с когото разговаряхме, смяташе, че е много духовит да ни отвърне в тона на нашата шега.
— Но нима е позволено в ефира да се говорят глупости?
— Като че ли не знаеш, Максим — служебните честоти са изолирани и там се говори сериозно. Но ние в момента имаме достъп само до любителския диапазон, където всичко е позволено. Както чу, някои се забавляват.
Сякаш да потвърди, казаното от Юри, познатият глас избоботи:
— Случай, Чико, познах те, макар да си сменил кода си. Само ти можеш да дрънкаш такива врели-некипели за космоса.
— Глупак! — удари с юмрук Максим радиостанцията.
— Внимавай да не повредиш единствената ни надежда за спасение — хвана ръката му Юри.
— Надеждите ни увяхнаха — троснато отвърна Максим. — Така може цял живот да си повтаряме, че ни е нужна помощ, а отдолу да си мислят, че се забавляваме и да ни засипват с остроумията си. Изходът ни е само да чакаме Сет Ланкони да си възвърне благоразположението към нас и да ни осведоми какво става. Ако не е превъртял, разбира се, и не ни прати по дяволите.
— Не, изходът е друг и той е в ръцете на момчето — внезапно се изправи Юри.
21
— Този път ти имаше право, Дияна — каза доктор Аскол на своята сътрудничка, след като се срещнаха в клиниката. — Предаването се провали. Не успях да се срещна с необходимите ми хора. Само загубих ценно време.
— Странно защо не се обадиха поне роднините на Ланкони. Нито приятелката му.
— Не ми се вярва до тях да не е достигнала вестта за ексцентричната му проява.
Разбира се, доктор Аскол можеше да се свърже с родителите на космонавта, но реши да не ги търси, щом те самите не проявяваха интерес към съдбата на сина си. Вероятно се срамуваха от постъпката му, щяха да се притесняват и нямаше да му бъдат особено полезни. Ще продължава да действува сам.
— А какво става с Лирбо? — изведнъж се сети за злополучната си операция Аскол. — Дойде ли в съзнание след упойката?
— Физиологически е добре и мисля, че можем да започнем със сеансите за възстановяване на паметта му.
— Само да завършим инцидента с космическия кораб. Смятам, че и оттам ще имаме нови интересни пациенти.
— Намекваш за Сет Ланкони ли?
— Не само за него. Може би някои от пътниците ще се нуждаят също от лечение — най-малко от продухване на ретроспективния център за страховете психози.
— Но те може би не знаят и няма да разберат за инцидента.
— А ако научат? Не можем да бъдем сигурни как ще се развиват събитията по-нататък и дали Ланкони няма нарочно да им разкрие проекта си, за да се наслади на своето могъщество.
Дияна си представи колко ужасно би било това. Та там имаше жени и деца. И отново я обхвана съмнение. Дали Аскол не бе оглавил малко лекомислено спасителната акция? Щяха ли да се справят със заплетената, изключително опасна ситуация?
Видеотелефонът в кабинета на доктора иззвъня. Съобщиха му, че на входа го търси някаква жена. Иска спешна среща.
— Веднага я изпратете при мен — не успя да скрие вълнението си той. — И все пак моят капан се задействува — тържествуващо се обърна лекарят към своята помощничка. — Първата птичка се хвана.
— Мислиш, че ти се обаждат във връзка с Ланкони?
— Убеден съм.
На вратата плахо се почука. Влезе млада жена с червеникави коси и лунички по лицето. Имаше разстроена физиономия.
— Аз съм Ана Клос — представи се тя. — Приятелката на Сет Ланкони. Видях предаването „Събитието на деня“ и реших, че трябва да се обърна към вас.
Аскол победоносно погледна своята сътрудничка.
— Защо не се включихте направо в разговора в студиото? — попита той. — Очаквах да се обадите.
— Знаете ли… — Новодошлата се запъна. — Моето отношение към въпроса е прекалено лично и не бих искала да занимавам милиони хора с него. — Тя погледна въпросително към Дияна.
— Това е моята най-добра помощничка Дияна Фрай — представи я докторът. — Пред нея можете да говорите с такова доверие, с каквото и пред мен.
— Чувствувам се ужасно виновна — наведе глава червенокосата. — Моята непреклонност погуби Сет. Сигурно знаете, че ние от години живеехме заедно. И аз сякаш правех всичко възможно той да не бъде щастлив…
И Ана разказа как непрекъснато е натяквала на Ланкони, че е неудачник, въобразявайки си, че с твърдостта си ще го амбицира и тласне напред в служебното преуспяване. Как го е насилвала да остави името си в историята на космическите победи. Спомена и за отчуждението, дори враждебността между Сет и неговите роднини.