При тези думи Аскол погледна изразително Дияна. „Ето защо не се обадиха по време на предаването“ — искаше да й каже той. А когато научи и за бурната, драматична раздяла между космонавта и неговата възлюбена сутринта преди полета, всички съмнения относно мотивите за отключването на патологичната криза изчезнаха.
— Вероятно вие сте имали някаква лична причина, за да се държите грубо с човека, който ви е обичал — логично предположи Дияна.
Ана съкрушено закима с глава:
— Израснах в семейството на един мекушав баща, който не успя да направи нищо значимо в живота си. Сега разбирам, че дълбоко у мен е било залегнало огромното разочарование на майка ми от неговата инертност. Перспективата, че ме очаква същото безлично съществуване, ме влудяваше. Самосъжалявах се и ставах зла и отмъстителна.
— Усилията на Ланкони да се издигне, за да ви угоди, са подкопали неговата психика — заключи Аскол.
— О, докторе — изхлипа жената, — нали нищо лошо няма да се случи с хората в ракетоплана? Нали Сет ще се завърне жив? Аз го обичам.
— Ще направим всичко възможно да приключим благополучно инцидента — Аскол си послужи отново с баналните думи, които много често напоследък му се налагаше да използува. Но сега, когато знаеше причините за болестта на Ланкони, увереността му за завръщането на похитения ракетоплан нарастваше. — Мислите ли, че ако се обадите и посъветвате вашия любим, той ще ви послуша? — заинтересува се той.
Очите на жената с луничките се разшириха:
— Не, в никакъв случай. Той сега ме мрази и аз сигурно го заслужавам. Струва ми се, че дори само видът ми ще го изкара от кожата му.
Докторът веднага се съгласи с нея — не можеше да се рискува с постъпки, чиито последици бяха непредвидими.
— Благодаря ви, че бяхте искрена — изпрати той посетителката до вратата. — Знам колко ви е струвало да победите гордостта си и да се разкаете. Вървете си и очаквайте спокойно завръщането на Ланкони. А когато той стъпи на Земята, ще го лекуваме и аз ви обещавам, че отново ще го направим нормален човек, достоен за уважението на хората. Останалото зависи от вас. Най-важното е никога повече да не бъдете несправедлива с него.
Ана изтри сълзите си и излезе.
Любовта си остава най-необикновеният човешки феномен дори за нас, психолозите — замисли се Аскол.
— И така, какво излезе? Осакатено детство, засегнато честолюбие, свръхусилие за напредък в живота, недоверие и студенина от страна на най-близките, несправедливост от любимата, разбити надежди… Достатъчно причини, за да излезе от равновесие и много по-устойчив психически индивид от Ланкони.
— Да побързаме — прекъсна разсъжденията му Дияна. — В комисията сигурно отдавна ни чакат.
22
Още щом му поискаха радиостанцията, Тони тайничко се надяваше, че на кораба не ще могат да минат без неговата помощ. Затова не се изненада, когато космонавтите смутено му подхвърлиха:
— Момче, ти поддържаше ли редовна радиовръзка с някого от Земята?
— Да, почти всеки ден си говорехме с моята приятелка Мая, макар че живеем съвсем близо един до друг.
— И спомняш ли си нейния личен код за връзка?
— Разбира се, зная го наизуст.
Тогава двамата космонавти му признаха неуспеха си да влязат в случайна връзка в любителския диапазон, без да знаят нечий код.
— Би ли могъл да се обадиш на приятелката си и да й обясниш положението ни? — помоли Максим.
— Ще се опитам — просто отвърна Тони. — Обикновено точно по това време с Мая си правим двустранните сеанси. И ако тя днес случайно е пред радиостанцията…
— Тогава да не губим нито секунда — настоя Юри и тримата се наредиха около апаратурата.
Само че тя мълчеше.
— Видя ли какво си направил в безмислената си ярост, Максим. Повредил си при удара радиостанцията.
Виновникът трескаво я разглобяваше.
— Прав си, един от електронните биочипове се е пропукал — съкрушено констатира той. — А складът с резервните части е отпред, при Ланкони. Няма как да подменим повредения чип. И това ако се казва надеждност! Да се развали от едно почукване — мрачно погледна космонавтът безмълвната апаратура пред тях.
— Кой ти е виновен, че не можеш да контролираш силата на юмрука си — скастри го отново Юри. — Това е любителска радиостанция, не е предназначена за упражнения по карате. Сега вече всичко е свършено.
— Струва ми се, че има изход — неочаквано се обади някой. Неусетно при тях бе дошъл Виктор. — Ако не се лъжа, с такива биочипове са конструирани електронните игри в залата за забавления. Преди малко с Тони бяхме там — спокойно продължи той. — И ако се доверите на квалификацията ни на инженери-бионици, ние с жена ми за броени минути ще се справим с положението.