Тъй като всяка секунда можеше да бъде решаваща, космонавтите с облекчение приеха сякаш падналата от небето помощ.
Младоженците наистина показаха смайваща бързина при ремонта на радиостанцията. То се знае, че когато работеха с биочипове, биониците плуваха в свои води.
Тони седна зад радиостанцията и не можеше да повярва на очите си. Позивните му сигнали бяха приети моментално.
— Тони, откога чакам да се обадиш — зачурулика Мая. — Бях сигурна, че ще ме потърсиш. Не ми ли се сърдиш? Държах се лошо с тебе, прости ми.
— Остави това, Мая. Разбира се, че не ти се сърдя…
— Какво става там при вас? — продължи на един дъх момичето. — Мога ли с нещо да ви помогна?
Юри грабна слушалката и набързо й обясни какво трябва да направи — да съобщи в Центъра по космонавтика кода на тяхната радиостанция.
— Разбрано — задъхваше се от вълнение Мая, усетила огромната отговорност, която и се поверяваше. — Веднага ще позвъня там. И пак ще ви потърся. Дочуване…
Сега отново трябваше да чакат. А в това време нищо неподозиращите пътници в ракетоплана спокойно се забавляваха. Аудиовизуалното отделение за танци, киносалоните и стаята с електронни игри бяха препълнени. Имаше достатъчно посетители и в библиотеката, и в местата за спортуване.
Госпожа Сола Сегура и Ева обикаляха различните помещения, вглеждаха се в безгрижните пътници и се питаха докога ли щеше да продължава това безметежно веселие.
23
Леда и Емил бяха горди с Мая. Благодарение на нейната упоритост и на вярата й командният център имаше възможност да въздействува върху хода на събитията в похитения ракетоплан. Разбира се, опасността оставаше все още голяма. Но най-могъщите умове на Земята сега се напрягаха да съставят план за спасение на пътниците. А и горе вече бяха готови да им окажат съдействие. На ужасяващата неизвестност беше сложен край.
Мая бе станала център на всеобщо внимание. Възхищаваха се от прозорливостта на това момиче, подхранило надеждите за спасение на ракетоплана. Това ласкаеше Леда. От друга страна й беше болно. Нейната дъщеря се сещаше твърде рядко, че гибелната опасност тегнеше не само над Тони, но и над Ева и Виктор, над всичките пътници. Тя все още не можеше да приеме, че Мая схващаше случилото се през погледа на влюбено за първи път момиче. „Вероятно детето е почувствувало отчуждението със сестра ми и затова се държи така — си мислеше Леда. — Винаги съм смятала, че съм добра майка, а се оказа, че унесена в служебните задължения, може би съм пропуснала нещо във възпитанието на Мая.“ Можеше ли един човек да израсте духовно, без да усети какво е състрадание и съчувствие?
Изправена пред опасността да загуби сестра си, Леда осъзна колко несъществени и жалки изглеждаха нейните амбиции за изява. Разбира се, мотивите й бяха хуманни, възвишени. Но човек не може да живее само за себе си, подтискайки и наранявайки най-близките си. Какво и струваше да бъде по-сърдечна с Ева? Какво й бе попречило да отделя повече внимание на Мая, да не противоречи непрекъснато на Емил? Единствено стремежът й да бъде винаги напред, да се отдаде на работата си. Колко горчиво е, когато една жена късно прозре, че именно семейството е онези нежни окови, които я свързват с дома. Какво знаеше тя за вълненията на дъщеря си, за първите й сърдечни трепети, за ежедневието на мъжа си? Мая почти не й се доверяваше — намираше много повече допирни точки с баща си. Защото той се занимаваше с нея — изслушваше внимателно дори глупостите й, насърчаваше я. И изобщо имаше ли право да изоставя дъщеря си и мъжа си? Беше ли направила всичко възможно да приобщи Ева и Виктор към своето семейство? Нима обичта и дългът не оставаха най-важното в живота на човека?…
24
— Къде се губите, докторе? — нетърпеливо посрещнаха Аскол и неговата помощничка в КЕСИП. — Имаме много важни вести. Обадиха се от ракетоплана.
— Кой? Ланкони ли? — стресна се докторът.
— Не, другите двама космонавти Юри Ликшо и Максим Грейси. Положението там е почти такова, каквото предполагахме — осведомиха набързо председателя на комисията за събитията в ракетоплана, които той не знаеше. — Но най-важното е, че всички горе са живи и здрави.
— Това се казва хубава новина — зарадва се Аскол. — Сега ще можем да играем с открити карти с Ланкони. Остава да решим как да постъпим с него — загрижено добави той. — Докато вие сте разговаряли с кораба, аз успях да събера необходимите ми сведения. Вече имам достатъчно основания да смятам, че внезапното умопомрачение на командира ще остане трайно и не можем да протакаме преговорите, за да печелим време. От друга страна, вече сме сигурни, че пътниците са живи и някои от тях очакват да ги спасим. Значи имаме морално основание да преговаряме с похитителя и ако се наложи да изпълним исканията му. Залогът е огромен. Ще трябва да отстъпим пред Ланкони.