— А защо не го ликвидираме?
Аскол не успя да разбере кой точно даде това предложение.
— Не съм привърженик на крайните средства — намръщено възрази той. — Освен това как ще преодолеем защитното поле, за да се доберем до командира?
В залата, където заседаваше комисията, се възцари мълчание. Решаваше се съдбата на експресния ракетоплан.
— Внимание, сигнал за повикване. Отсреща е Сет Ланкони — неочаквано обяви роботът-свързка.
Настъпи раздвижване, което много наподобяваше на паника. Обаждането от космоса завари комисията неподготвена.
— Омръзна ми да чакам, докато се наумувате — изръмжа от екрана Ланкони. Лицето му беше брадясало и напрегнато. Очите му искряха от гняв. Или от лудост? — Искам да ви предупредя, случайно да не ви хрумне мисълта да посегнете върху живота ми, макар че съм надеждно защитен от полето. Свързах системата за сигурност на кораба с тоновете на сърдечната ми дейност. Знаете какво означава това. Ако ударите на сърцето ми спрат, ракетопланът ще отиде по дяволите.
— Не ви подхожда, Ланкони, да употребявате такива изрази — пресече го Аскол.
— А на вас подхожда ли ви, докторе, да ме разигравате толкова дълго? Какво очаквате? Да ме надхитрите ли? Да се уморя? Напразно. Ще предам управлението на автоматите и ще се наспя до насита в кабината. Да ми се свърши храната ли? Запасил съм се достатъчно, а ако не ми стигне, ще наредя да ми донесат от централния склад. Мислите ли, че няма да ми се подчинят, когато разберат, че държа живота им в ръцете си? Не ме изкарвайте от търпение, защото ще съжалявате. Искам бърз и точен отговор: ще ми изпратите ли маршрутния кодер?
За миг отново настъпи мълчание. Доктор Аскол Варо разбра, че не трябва да изпуска инициативата. Космонавтът бе вече изнервен. Щеше да започне да греши.
— Добре, Ланкони, ще имате кодера — твърдо каза председателят на комисията. — Но по какъв начин да ви го изпратим?
— Това вече е съвсем друго нещо — ехидно се усмихна лицето от телевизионната стена. — Така може да се преговаря. Ще ви обясня. Ще изпратите по дирите на нашия ракетоплан бързоходна патрулна ракета. Тя скоро ще ни настигне. Стиковката ще извършим в предната част на кораба, където е командната кабина. И всичко трябва да стане без шум. Предполагам, че не желаете отзад в пътническия салон да се самоизядат от страх, ако научат истината.
— Можем ли да изпълним исканията? — обърна се Аскол към останалите членове на комисията.
Всички унило кимнаха с глава.
— Имам още едно условие — извъднъж се обади Ланкони. — При мен с кодера да влезе жена.
В болното съзнание на Ланкони сега всяка жена приемаше образа на унизилата го Ана. И той жадуваше да й отмъсти. Излезлият от релсите на разума космонавт имаше достатъчно основания — справедливи или несправедливи — в дъното на душата си да ненавижда управата на космическите полети, но подетата от него игра с жена ставаше много опасна.
— Коя е тази до вас? — грубо се обърна Ланкони към доктора.
Аскол беше забравил за Дияна.
— Моята помощничка Дияна Фрай, психоложка.
— Чудесно, надявам се, че ще бъде психически уравновесена и няма да прави глупости, като дойде да ми донесе маршрутния кодер. Вие държите на нея, нали? — космонавтът се изсмя лудешки на неочакваната си находка. — Тогава пазете момчетата от охраната настрана. Иначе не отговарям.
Аскол бе готов да кипне, но Дияна го изпревари:
— Добре, Ланкони. Съгласна съм да изпълня желанието ви при едно условие: освободете жените и децата от борда, преди да тръгнете на далечното си пътуване.
От другата страна се изхилиха:
— Забравяте, че в момента условията поставям само аз. Ако изпълните съвестно нарежданията ми и се държите добре, мога и да удовлетворя молбата ви. И така, очаквам патрулната ракета с вас и маршрутния кодер.
Екранът угасна.
— Ти си обезумяла! — нахвърли се Аскол върху помощничката си. — Та това не е играчка. Имаме работа с опасно луд човек.
— Именно затова трябва да отида аз — отвърна спокойно Дияна. — Да видя колко способна психоложка съм и как ще въздействувам на мъжката психика. Не видя ли, че Ланкони има слабост към мен? — дори се пошегува тя.