— Помниш ли онова тинаму и един американец, малко по-млад, който направи нещата по-прости за теб?
— А, тинамуто, птичката със скрити крила и страхотни крака! Бяха такива хубави времена, а ние бяхме доста по-млади. И ако това е американецът, който бе въздигнат в светец, не бих могъл да го забравя никога.
— Поне сега не ме забравяй. Имам нужда от теб.
— Ти ли си, Александър?
— Да, и имам проблем с Втори отдел.
— Смятай го за решен.
Така и стана, но проблемът с лошото време не можеше да се оправи. Бурята, опустошила преди две нощи централните острови Лейуърд, беше само прелюдия към поройните дъждове и силните ветрове, извили се от Гренадийнс, последвани от втора буря. Островите навлизаха в сезона на ураганите, така че времето съвсем не бе нещо изненадващо, а само задържащ фактор. Накрая, когато почти бяха готови да получат разрешение за излитане, откриха, че има повреда във външния десен двигател. Никой не каза нищо, докато търсеха, намериха и отстраниха проблема. Но това отне още три часа.
— Мосю Симон? — каза възпълен, добре облечен французин — възрастен човек с късо подстригана бяла брада, покрила само брадичката, ката произнесе името Сиймон.
— Точно така — отвърна Борн и стисна ръката, протегната му в тесния, безлюден коридор някъде на летище Орли.
— Аз съм Бернардин, Франсоа Бернардин. Стар колега на общия ни приятел Александър Светеца.
— Алекс ми спомена за вас — рече Джейсън, усмихнат неуверено. — Естествено, без никакви имена, но ми каза, че може да упоменете неговата святост. Това беше начинът, за да разбера, че сте бил… негов колега.
— Как е той? Разбира се, чуваме разни истории. — Бернардин сви рамене. — Банални приказки, случайни и раздути. Ранен в безсмислената война във Виетнам, алкохол, уволнение, разжалване, върнат обратно в Управлението като герой — толкова много противоречиви неща.
— Повечето са истина и той не се страхува да я признае. Сега е инвалид, вече не пие и беше герой. Знам това със сигурност.
— Разбирам. Има и още истории, слухове, но кой ли им вярва? Полети на фантазията из Бейджинг, Хонконг, като някои от тях са свързани с човека на име Джейсън Борн.
— Чувал съм ги.
— Да, разбира се… А сега по същество. Нашият светец каза, че имате нужда от квартира, дрехи, закупени en scene15, френски до последния детайл.
— Един малък, но разнообразен комплект — съгласи се Джейсън. — Знам къде да отида, какво да купя и имам достатъчно пари.
— Тогава остава въпросът с квартирата. Може би някой хотел? „Ла Тремоал“? „Жорж Пети“? „Плаца Атене“?
— По-малък, значително по-малък и доста по-евтин. Ще имам нужда от кола, регистрирана на чуждо име, за предпочитане на човек, който е сляпа връзка.
— Което означава, че ще е най-добре да не е сред живите. Това е уредено. Колата се намира в един подземен гараж на „Капуцините“ близо до Плас Вандом. — Бернардин бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подаде на Джейсън. — Едно старо пежо в сектор Е. В Париж има хиляди като него.
— Алекс каза ли ви, че съм в дълбока нелегалност.
— Нямаше нужда. Предполагам, че нашият светец си е изтъркал подметките по гробищата в търсене на полезни имена, когато е работил тук. Но трябваше да ви кажа — продължи Бернардин, като се смееше, — че веднъж избра име, допускам от някой надгробен паметник, което направи онези от Сюрте fou… луди! Оказа се псевдонимът на един жесток убиец, когото властите издирваха от месеци!
— Наистина е смешно — съгласи се Борн и се разсмя.
— Да, много. По-късно ми каза, че го е изнамерил в Рамбуйе, в едно гробище в покрайнините му.
От лицето на Джейсън изчезна всякаква следа от усмивка. Той се вгледа в приятеля на Алекс от Втори отдел.
— Вие знаете кой съм, нали? — попита меко Борн.
— Да — отвърна Бернардин. — Не ми беше особено трудно да събера отделните фрагменти. Не и при слуховете и мълвите, които достигат тук от Далечния изток. Все пак, вие сте се проявили именно в Париж и оттук сте успели да се наложите в Европа, господин Борн.
— Знае ли още някой?
— Боже мой, не! Нито ще узнае. Ето служебния ми адрес — работя само като консултант, нали разбирате, а на гърба съм написал домашния си телефон. Той е специален, всъщност — уникален. Обадете ми се. От каквото и да имате нужда, ще ви бъде подсигурено. Не забравяйте, че съм единственият ви приятел в Париж. Никой друг не знае, че сте тук.
— Можете ли да ме изведете оттук и да ме откарате в града? Ще намеря хотел и ще поддържам връзка с вас.
— Преди да ме потърсите, обадете се на Алекс.
— Какво?
— Алекс иска да му се обадите. Нещо е станало.