Съществуваше само един възможен отговор, който го вбесяваше. Явно Мари мислеше, че Джейсън ще премине границата, както бе станало в Хонконг, където тя самата бе успяла да му възвърне разсъдъка и реалността. Господи, колко много я обичаше! Толкова я обичаше! И фактът, че бе взела това неразумно, глупаво, несъстоятелно решение само подклаждаше тази любов, защото то бе израз на… на такова себеотдаване, на такова нечувано самопожертвование. Когато бяха в Далечния изток, бе имало моменти, в които се бе молил за собствената си смърт, само и само да заличи чувството за вина, задето я поставя в такива опасни, може би и несъстоятелни положения. Не можеше ли Мари да разбере това и да го остави сам?
Не. И тя не идваше в Париж, за да спаси неговия живот — в това отношение тя имаше голямо доверие на Джейсън Борн. Тя пристигаше в Париж, за да спаси разсъдъка му. Ще се справя, Мари. Мога да го направя и ще го направя.
Бернардин. Той може да му помогне. Да я намери на „Орли“ или „Шарл дьо Гол“ чрез Втори отдел. Да я намери, да я прибере, да я постави под охрана в някой хотел и да й каже, че никой не знае къде се намира той. Джейсън затича от Пон дьо Солферино към Ке де Тюйлери и първия телефон, който успя да намери.
— Можеш ли да го направиш? — попита Борн. — Тя има само един паспорт и той е американски, не канадски.
— Ще опитам — отвърна Бернардин, — но без каквато и да е помощ от Втори отдел. Не знам какво е казал Свети Алекс, но в този момент консултантският ми статус е анулиран и предполагам, че бюрото ми е било изхвърлено през прозореца.
— Отвратително!
— Така е — merde, mon ami. На Ке д’Орсе искат да ме изгорят и ако не притежавах определена информация за някои членове на Асамблеята, без съмнение щяха да възстановят гилотината.
— Можеш ли да пуснеш малко пари в имиграционните служби?
— Ще е по-добре, ако действам от досегашната си служебна позиция, като предположим, че във Втори отдел не са били толкова пъргави. Моля те, кажи ми пълното й име.
— Мари Елиз Сен Жак-Уеб…
— А, да, сега си спомням — поне Сен Жак ми е познато — прекъсна го Бернардин. — Прочутата канадка-икономист. Вестниците бяха пълни с нейни снимки. La belle mademoiselle!
— Това беше внимание, без което тя можеше да мине.
— Убеден съм, че е така.
— Каза ли ти Алекс нещо за Mo Панов?
— Вашият приятел лекарят?
— Да.
— Страхувам се, че не.
— По дяволите!
— Сега би трябвало да мислиш за себе си, ако смея да забележа.
— Разбирам те.
— Ще вземеш ли колата?
— Трябва ли?
— Честно казано, нямаше да го направя, ако бях на твое място. Биха могли по фактурата да стигнат до мен, макар че не съществува голяма вероятност за това.
— Аз също се сетих за това. Купих си карта за метрото. Ще използвам влаковете… Кога да ти се обадя?
— Дай ми четири, може би пет часа, за да успея да се прибера от летищата. Както ми обясни нашият светец, твоята съпруга би могла да тръгне от няколко различни места. Ще е необходимо време, за да се обработят митническите декларации на всички пътници, пристигнали оттам.
— Съсредоточи вниманието си върху полетите, които пристигат утре рано сутринта. Тя не би могла да си подправи паспорта — не знае как.
— Според Алекс, човек не бива да подценява Мари Елиз Сен Жак. По този повод той дори проговори на френски. Каза, че била formidable33.
— Трябва да ти кажа, че Мари може да преодолее обективните граници.
— Qu’est-ce que c’est34?
— Тя е необикновена, това е.
— А ти какво ще правиш?
— Ще хвана метрото. Стъмва се. Ще ти се обадя след полунощ.
— Bonne chance.
— Merci.
Борн излезе от кабинката, като знаеше много добре каква ще бъде следващата му стъпка, и закуцука по Ке. Превръзката около коляното му го караше да не забравя, че е сакат с единия крак. Край Тюйлери имаше станция на метрото, където възнамеряваше да хване влак до Харв Комартен и там да се прехвърли на северната линия на регионалния експрес, който минава през Сен Дьони-Базилик и отива до Аржантьой. Аржантьой — град от тъмни векове, основан преди петнадесет века от Шарл-ман в чест на женски манастир, превърнал се по-късно в съобщителен център на един убиец, брутален като всеки, който е скитал въоръжен с широка сабя из напоените с кръв поля във варварските времена на Шарлман. Един убиец, възцарил и узаконил както някога бруталността си в сенките на религиозността.