Сега бе ред на белгиеца да свие рамене.
— Той е абсолютният господар в „Сърцето на войника“. Известен е с това, че е готов да разбие главата на всеки, който се държи зле. Винаги най-напред сваля очилата си и това е първият знак, че ще се случи нещо такова, на което дори изпитани войници не желаят да бъдат свидетели…
— Може би ще дойде, тъй като иска да се срещне с мен, а не защото иска да ми навреди.
— Това не е…
— Не е необходимо да знаете подробностите, те не ви касаят. Но ако Сантос излезе от вратата, искам да го заговорите и да го задържите. Можете ли да го направите?
— Mais certainement47. Случвало ми се е няколко пъти да спя на една кушетка горе, като Сантос лично ме е отвеждал там, щом дойдат жените да чистят.
— Горе?
— Той живее на втория етаж, над кафенето. Разправят, че никога не напуска сградата, никога не излиза из улиците, дори до магазините. Всичко необходимо се купува от други хора или се доставя.
— Разбирам. — Джейсън извади парите си и даде по още петстотин франка на всеки. — Върнете се в алеята и ако Сантос излезе, спрете го и се дръжте така, като че ли сте пили прекалено много. Поискайте му пари или бутилка пиене — каквото и да е.
Морис-Рьоне и Ралф стиснаха парите като деца и се спогледаха хем заговорнически, хем победоносно. Франсоа, лудият легионер, раздаваше пари, като че ли ги печаташе сам! Общото им въодушевление нарастваше.
— Колко време искаш да се дърляме с този пуяк? — попита американецът от далечния Юг.
— Ще му проглуша ушите на тоя плешивец! — допълни белгиецът.
— Няма нужда, само толкова, колкото да се уверя, че е сам — каза Борн, — че никой не идва с него или след него.
— Лесна работа, човече.
— Ще заслужим не само парите ти, но и уважението ти. Имаш думата на един ефрейтор от Легиона!
— Трогнат съм. А сега се връщайте.
Двамата мъже тръгнаха със залитане по алеята. Американецът потупваше победоносно белгиеца по рамото. Джейсън се облегна на тухлената стена откъм улицата, на десетина сантиметра от края на зданието и се притаи. Минаха шест минути и тогава чу думите, които така отчаяно чакаше.
— Сантос! Моят голям и добър приятел Сантос!
— Какво правите тук, Рьоне?
— На моя млад приятел американец му прилоша на стомаха, но вече му мина — повърна.
— Американец?…
— Позволи ми да ти го представя, Сантос. Той се готви да стане голям войник.
— Нима се подготвя детски поход?
Борн надзърна иззад ъгъла точно когато плешивият барман погледна към Ралф.
— Късмет, бебчо. Иди да си играеш на война на детската площадка.
— Говорите френски страшно бързо, господине, но все пак подразбрах нещичко. Държите се като голяма маминка, но аз мога да бъда ужасен кучи син!
Барманът се разсмя и превключи с лекота на английски.
— Тогава ще е по-добре да бъдеш такъв някъде другаде, бебчо. В „Сърцето на войника“ допускаме само миролюбиви джентълмени… А сега трябва да вървя.
— Сантос! — извика Морис-Рьоне. — Дай ми назаем десет франка. Забравил съм си портфейла в апартамента.
— Ако въобще някога си имал портфейл, той е останал в Северна Африка. Знам те тебе. Нито су за вас двамата.
— Колкото пари имах ги дадох за гадната ти риба. Приятелят ми повърна от нея.
— За следващото си ядене можеш да отидеш до Париж и да обядваш в „Риц“… А, да! Ти наистина яде, но плати друг.
Джейсън се отдръпна бързо, щом барманът извърна рязко глава и огледа алеята.
— Лека нощ, Рьоне. И на теб бебчо-боец. Имам работа.
Борн затича по улицата към портите на стария завод. Сантос идваше да се срещне с него. Сам. Пресече улицата в сенките на затворената рафинерия и застана неподвижен, като помръдваше само с ръка, за да усеща твърдата стомана и сигурността на автоматичния пистолет. С всяка стъпка залавянето на Чакала ставаше все по-близко! Секунди по-късно огромната фигура се появи от алеята, пресече слабо осветената улица и приближи ръждясалите порти.
— Тук съм, мосю — каза Сантос.
— И аз съм ви благодарен.
— Бих предпочел да спазите обещанието си. Споменахте пет хиляди франка в бележката си.
— Ето ги.
Джейсън бръкна в джоба си, извади парите и ги подаде на управителя на „Сърцето на войника“.
— Благодаря — каза Сантос, пристъпи напред и взе банкнотите. — Хванете го! — добави той.
Изведнъж старите порти на фабриката се отвориха. Оттам изскочиха двама мъже и преди Джейсън да успее да се хване за оръжието си, някакъв тъп тежък предмет се стовари на лицето му.
23
— Сами сме — дочу се глас от другия край на тъмната стая, щом Борн отвори очи.
Огромната фигура на Сантос правеше голямото кресло да изглежда по-малко. Слабото осветление на единствения лампион на пода усилваше белотата на огромната му плешива глава. Джейсън изви врат и почувства как в горната част на черепа му се надигна болка. Бяха го поставили напречно на края на някакъв диван.