— Има още нещо, мон ами. Хамелеонът може да се превъплъщава много успешно през деня. Но все пак той е в по-голяма безопасност през нощта.
— Забравяш нещо — каза Борн. — Англичанинът.
— Готово, стари приятелю. Имаш го — отвърна Бернардин. Операцията протече толкова гладко, колкото всяка друга, разработена от Джейсън или на която той е бил свидетел, може би поради силния нюх на един обиден, талантлив човек, изпратен твърде рано в пенсия. Докато през деня Борн постоянно информираше Сантос, Бернардин беше изпратил друг да вземе от портиера запечатаните указания и да му ги занесе. Тогава си беше уговорил среща с мосю Табури. Малко след четири и половина следобед ветеранът на Втори отдел влезе в „Пон Роял“ облечен в тъмен костюм на тесни райета — толкова английски, че направо лъхаше на Савил Роу. Отиде до асансьора и накрая, след като зави два пъти погрешно, пристигна в стаята на Борн.
— Ето парите — каза той, остави малкото куфарче на пода и отиде направо при мокрия бар. Взе две малки бутилки джин, отвори ги и изля съдържанието им в чаша със съмнителна чистота. — A votre sante51 — добави Бернардин, преглътна половината от питието, пое си дълбоко дъх през устата и след това изпи останалото. — Не бях правил такова нещо от години.
— Наистина?
— Честно казано — да. Имал съм други подобни случаи. Но този беше доста по-опасен… Въпреки това Табури ти е вечно задължен и, ако трябва да си призная, дори ме убеди да помисля за Бейрут.
— Какво?
— Разбира се, аз не разполагам с такива средства като теб, но част от les fonds de contingence52, c които съм разполагал четиридесет години, си намери пътя към Женева на моя сметка. Не съм беден.
— Но може да бъдеш мъртъв, ако те пипнат, когато излизаш оттук.
— О, обаче аз няма да си тръгна — каза Бернардин и отново затършува из малкия хладилник. — Ще остана в тази стая, докато приключиш с работата си.
Франсоа отвори още две бутилчици и ги наля в чашата си.
— Е, може би сега старото ми сърце ще започне да бие по-спокойно — добави той, отиде до бюрото и остави питието върху бележника. След това извади от джобовете си два автоматични пистолета и три ръчни гранати и ги подреди пред чашата си. — Да, сега мога да си почина.
— Какво е това, по дяволите? — извика Джейсън.
— Мисля, че вие, американците, му казвате възпиращо средство — отвърна Бернардин. — Въпреки че аз съвсем искрено смятам, че и вие, и Съветите си играете едни с други, като влагате толкова много пари в оръжие, което не използвате. А аз съм човек от друга епоха. Когато тръгнеш, ще оставиш вратата отворена. Ако някой се появи по тесния коридор, ще ме види с граната в ръка. Това съвсем не е някаква си ядрена абстракция — това е истинско възпиращо средство.
— Предавам се — каза Борн и тръгна към вратата. — Искам да приключа с тази работа.
Щом излезе от Монталамбер, Джейсън отиде до ъгъла и, както бе направил при старата фабрика в Аржантьой, се облегна на стената, запали цигара и зачака. Видът му беше спокоен, но мозъкът му работеше трескаво.
Един мъж пресече еднопосочната Рю дю Бак и тръгна към него. Беше приказливият куриер от миналата нощ. Приближи се, поставил ръка в джоба на сакото си.
— Къде са парите? — попита той на френски.
— Къде е информацията? — отвърна Борн.
— Първо парите.
— Споразумението не е такова.
Съвсем ненадейно Джейсън сграбчи за реверите слугата от Аржантьой и го дръпна рязко към себе си. Вдигна бързо свободната си ръка и стисна куриера за гърлото, като заби пръсти в него.
— Ще се върнеш и ще кажеш на Сантос, че ще получи еднопосочен билет за ада. Не работя по този начин.
— Стига! — каза един нисък глас.
Собственикът му се появи от ъгъла вдясно от Джейсън. Огромната фигура на Сантос приближи.
— Пуснете го, Симон. Той няма значение. Сега сме само двамата.
— Мислех, че никога не напускате „Сърцето на войника“.
— Вие променихте това, не е ли така?
— Очевидно.
Борн пусна куриера, който погледна към Сантос. Той го отпрати с жест на огромната си глава.
— Англичанинът ти пристигна — каза Сантос, когато останаха сами. — Носеше куфарче, видях го.
— Да, пристигна и носеше куфарче — съгласи се Джейсън.
— Значи Лондон е капитулирал, така ли? Лондон е много разтревожен.
— Залогът е много висок и това е всичко, което ще ви кажа. Информацията, моля.
— Нека най-напред уточним още веднъж процедурата, какво ще кажете?
— Уточнявахме я няколко пъти. Вие ми давате информацията и моят клиент ми казва да действам съобразно нея. Ако се постигне задоволителен договор, донасям остатъка от трите милиона.