— А ти не си никак правдоподобно остроумен, господин Голям стрелец! — отвърна злобно неподвижният пациент с болезнено подутите устни. — Нито едно от тези имена не е моето.
— Трябва да кажеш все пак някакво — каза Холанд. — В случай, че полетиш с торпедото, да може някой археолог да определи след няколко хиляди години самоличността ти.
— Какво ще кажеш за Чонси? — попита Конклин.
— Твърде тесноетнически ми звучи — отвърна Питър. — Асхоул57 ми харесва повече, защото точно това е той. Ще бъде вързан в една тръба и пуснат оттатък континенталния шелф на дълбочина девет хиляди метра заради престъпления, извършени от други хора. Ето това означава да си задник.
— Престанете! — изрева Задника. — Добре, казвам се Николо… Николас Делакроче и, само задето ви казах това, сте длъжни да ми осигурите защита! Както на Вилачи — това е част от сделката.
— Така ли? — Холанд се намръщи. — Не си спомням да съм споменавал такова нещо.
— Тогава няма да научите нищо!
— Грешиш, Ники — намеси се Алекс от другия край на малката стая. — Ще научим всичко, което искаме да знаем, като единственият недостатък на метода е, че можем да го използваме само веднъж. Няма да имаме възможност да те подложим на кръстосан разпит, да те изправим пред федералния съд или пък да те накараме да подпишеш показания под клетва.
— А?
— Ще се превърнеш в зеленчук с пюре, вместо мозък. Естествено, това дори ще е добре за теб. Няма да разбереш кога ще бъдеш натикан в торпедото.
— Хей, за какво говориш?
— Просто логика — отвърна бившият морски командир и настоящ ръководител на Централното разузнавателно управление. — След като нашият медицински екип приключи с теб, не можеш да очакваш от нас да те оставим тук, така ли е? Ако се стигне до аутопсия, ще ни пратят за тридесет години да вадим камъни, а честно казано, нямам толкова време за губене… Та какво ще правим, Ники — ще разговаряме ли, или искаш свещеник?
— Трябва да помисля…
— Да вървим, Алекс — каза рязко Холанд и тръгна към вратата. — Ще изпратя свещеника. Горкият кучи син ще получи всички удобства, които можем да му подсигурим.
— Има такива моменти — добави Конклин, подпря се на бастуна си и стана, — в които аз сериозно размишлявам над човешката нехуманност. И тогава разбирам всичко. Това не е бруталност, тъй като тя е само една описателна абстракция. То е просто нещо като навик в нашата професия. И все пак, въпросът опира до отделния индивид — до неговия мозък, плът и доста чувствителни нервни окончания. До болката, която е нетърпима. Слава на Бога, че винаги съм бил на заден план и подобно на колегите на Ники, не са стигнали до мен. Те обядват в елегантни ресторанти, а той излита в една тръба оттатък континенталния шелф на девет хиляди метра дълбочина.
— Е, добре, добре! — изпищя Николо Делакроче и се заизвива в леглото, а пълното му тяло събра чаршафите. — Задавайте шибаните си въпроси, но ще ми осигурите защита, capisce?
— Това зависи от истинността на отговорите ти — каза Холанд и се върна при леглото.
— На твое място не бих скрил нищо, Ники — отбеляза Алекс, докато накуцваше обратно към стола. — Едно невярно показание и отиваш да спиш с рибите — мисля, че така се казваше.
— Нямам нужда от поучения, всичко ми е ясно.
— Да започваме, господин Делакроче — каза шефът на ЦРУ и извади от джоба си малък касетофон. Провери го и го постави на високата бяла маса до леглото на пациента. Занесе там стол, седна и продължи да говори, обърнат към записващото устройство. — Казвам се адмирал Питър Холанд, понастоящем директор на Централното разузнавателно управление, да се направи съпоставка на гласа, ако е необходимо. Това е интервю с един информатор, когото ще наричаме Джон Смит. На оригиналната лента ще бъде направено изкривяване на гласа му. Самоличността на информатора ще се пази в секретните документи на директора на ЦРУ… Е, добре, господин Смит, да прескочим глупостите и да преминаваме направо към съществените въпроси. С цел осигуряване на вашата защита ще ги направя колкото се може по-общи, но вие ще знаете какво точно имам предвид и очаквам от вас определени отговори… За кого работите, господин Смит?
— „Атлас Коин Вендинг Машийнс“, Лонг Айланд Сити — отвърна Делакроче неясно и дрезгаво.
— Кой е неин собственик?
— Не знам. Повечето от нас работят вкъщи. Общо сме около петдесет, може би двадесет души, нали разбирате? Обслужваме машините и изпращаме отчетите си.
Холанд погледна към Конклин и двамата се засмяха. С един отговор мафиотът се бе поставил в голям кръг от потенциални информатори. Николо не беше нов в играта.