— Но, както разбирам, ти си успял да ги разкриеш — каза нетърпеливият Конклин.
— Отново ти казвам — така поне мислим ние, като под ние разбирам нашите хора и нюйоркското управление за борба с престъпността, с което се консултирахме. По-точно — с едно негово подразделение, наречено „U. S. взвод“.
— Никога не съм чувал за него.
— Повечето хора в него са американци от италиански произход. Нарекли са се „Недосегаемите сицилианци“58 — оттам и инициалите U. S., които имат двойно значение.
— Хубаво измислено.
— За разлика от работата, която вършат… Според документите в „Реко Метрополитан“…
— Къде?
— В компанията, инсталирала телефонния секретар на Сто тридесет и осма улица в Манхатън.
— Извинявай. Продължавай.
— Според документите, апаратът е бил даден под наем на малка фирма от Единадесето Авеню, намираща се на няколко пречки от пристаните, която се занимава с внос. Преди час получихме данните за компанията от последните два месеца и можеш ли да си представиш какво установихме?
— Предпочитам да го чуя от теб — каза подчертано Алекс.
— Девет обаждания на приемлив номер от Бруклин Хайтс и три на изключително невероятен телефон на Уолстрийт, като и трите са проведени в рамките на един час.
— Някой е бил доста възбуден…
— Точно това си помислихме и ние, като този път имам предвид само нашия екип. Помолихме сицилианците да ни дадат каквото имат за Бруклин Хайтс.
— Дефацио?
— Малко по-различно е. Той живее там, но телефонът е регистриран на „Атлас Коин Вендинг Машийн Къмпани“ в Лонг Айлънд Сити.
— Връзва се. Тъпо е, но се връзва. И какво за Дефацио?
— Той е много амбициозен главатар от средно ниво от фамилията Джанкавало. Много прикрит, потаен, злобен и… хомосексуалист.
— Мили Боже!…
— Недосегаемите поискаха да се закълнем, че ще запазим всичко в тайна. Възнамеряват сами да го изненадат.
— Глупости — каза тихо Конклин. — Едно от първите неща, които научаваме в нашата работа, е да лъжем всекиго, особено онзи, който е бил достатъчно глупав да ни се довери. Ще го използваме винаги, стига да ни придвижи с едно квадратче напред… Какъв е другият телефонен номер, онзи, особеният?
— На най-мощната адвокатска фирма на Уолстрийт.
— „Медуза“ — заключи твърдо Алекс.
— Така реших и аз. Имат седемдесет и шест адвоката на два етажа от зданието. Кой е той или кои са те?
— Не ми пука! Тръгваме след Дефацио и връзките му с Париж и Чакала. Това са оръжията, насочени срещу Джейсън, а то е единственото, което ме интересува. Поемаме Дефацио. Договорът е сключен с него!
Питър Холанд се облегна назад в креслото си. Беше напрегнат.
— Това трябваше да се случи, нали, Алекс? — попита тихо той. — И двамата имаме свои приоритети. Бих направил всичко в рамките на клетвата, която съм положил, за да спася живота на Джейсън Борн и съпругата му, но няма да наруша дълга си да защитавам тази страна, който стои на първо място. Не мога да го направя и подозирам, че знаеш това. Моят приоритет е „Медуза“. Казано по-ясно, приятелю мой, а се надявам, че си ми приятел, семейство Борн, или които да са те, са заменими. Извинявай, Алекс.
— Това беше причината, поради която ме повика да дойда тази сутрин тук, нали? — каза Конклин, опря бастун в пода и се изправи сковано. — Ти имаш свой план на играта срещу „Медуза“ и ние не можем да бъдем част от него.
— Да. Има принципен конфликт на интересите.
— Ще се съглася с теб. Бихме те излъгали веднага, ако това щеше да помогне на Джейсън и Мари. Естествено, моето лично и професионално мнение е, че ако цялото шибано правителство на Съединените щати не може да се справи с една „Медуза“, без да пожертва един мъж и една жена, дали толкова много на тази страна, то аз не съм сигурен дали то струва и пукната пара!
— Също и аз — каза Холанд и се изправи зад бюрото. — Но съм положил клетва и трябва да я изпълня според наложените ми приоритети.
— Имам ли все още някакви пълномощия?
— Всякакви, стига те да не влизат в противоречие с преследването на „Медуза“.
— Какво ще кажеш за две места до Париж на военен самолет с разрешение на Управлението?
— Две места?
— Панов и аз. Бяхме заедно в Хонконг, защо да не отидем и в Париж?
— Алекс, ти си се побъркал напълно!
— Мисля, че не разбираш нещо, Питър. Съпругата на Mo почина десет години след женитбата им, а аз никога не съм имал смелостта дори да се опитам да стана семеен. Така че, както разбираш, „Джейсън Борн“ и Мари са единственото ни семейство. И ако искаш да знаеш, тя прави страхотно руло „Стефани“.