— Минус други дванадесет, заради това че позволихте технологията да бъде открадната — завърши Крупкин. — Освен това съм сигурен, че преди години на нашата госпожа Лавие може да са й зашили микрофони в дюшека…
— Проверихме го — вмъкна Сергей.
— Благодаря, но това, което имах предвид, е, че Чакала едва ли е в състояние да подслушва всичките си сътрудници в цял Париж. Става твърде сложно.
— Къде са другите двама? — запита Борн.
— В коридорите на фоайето, господине. След малко ще отида при тях. На съседната улица ни чака кола, с която сме в радиовръзка, разбира се… А сега ще ви закарам до блока.
— Чакайте — прекъсна го Конклин. — Как ще влезем? Какво ще кажем?
— Вие няма нужда нищо да казвате, господине. Ние вече сме обяснили, че сте упълномощени тайни сътрудници на френската СВДКШ…
— На какво? — прекъсна го Джейсън.
— На Службата за външна документация и контрашпионаж — отвърна Алекс. — Най-близка по дейност до Лангли.
— А Втори отдел какъв е?
— Специално звено — отговори машинално Конклин, като мислеше за нещо друго. — Според някои е елитен корпус, според други — нещо друго… Сергей, а те няма ли да направят проверка?
— Те вече провериха, господине. След като показах на портиера и помощника му служебната си карта, им дадох и един нерегистриран телефонен номер, откъдето им потвърдиха нареждането на Службата и моите пълномощия. След това им описах вас тримата и ги помолих да не ви задават никакви въпроси, а просто да ви осигурят достъп до апартамента на госпожа Лавие… Сега ще ви закарам дотам. Това ще направи по-голямо впечатление на портиера.
— Понякога и най-простите неща вършат работа, стига да са потвърдени авторитетно — забеляза Крупкин, докато ситроенът пресече широкия булевард и се спря пред белия жилищен блок.
— Махни колата оттук, за да не се вижда, Сергей — нареди офицерът от КГБ и посегна към дръжката на вратата. — И ми дай радиото, ако обичаш.
— Заповядайте. — Сътрудникът протегна към Крупкин миниатюрен електронен предавател. — Ще дам сигнал, когато съм готов.
— С всички ли имам връзка по това радио?
— Да, другарю. Под сто и петдесет метра честотата не може да се засече.
— Да тръгваме, господа.
Влязоха в мраморното фоайе. Крупкин кимна на униформения портиер пред гишето. Джейсън и Алекс крачеха отдясно на руснака.
— La porte est ouverte68 — каза портиерът, като избягваше да ги гледа в очите. — Няма да се показвам, когато госпожата се върне — продължи той на френски. — Не съм разбрал как сте влезли, но отзад има служебен вход.
— За официално посещение обаче сме избрали този — отвърна Крупкин, като гледаше право пред себе си и крачеше към асансьора с останалите.
Апартаментът на госпожа Лавие беше истинско свидетелство за света на висшата мода. Стените бяха отрупани със снимки на известни модни дизайнери, присъстващи на важни ревюта и събития, а също и оригинални рисунки от прочути създатели на модата. Мебелите бяха със съвършено изчистени линии в ярки цветове — предимно червено, червено и наситено зелено. Столовете, диваните и масите само бегло напомняха за предназначението си — по-добра работа вероятно биха свършили в някоя космическа ракета.
Като по даден знак Конклин и руснакът незабавно започнаха да проверяват масите, ровеха се из написаните на ръка бележки, повечето от които бяха пръснати около седефения телефон на някаква извита, масивна тъмнозелена маса.
— Ако това е бюрото, къде, по дяволите, са чекмеджетата или дръжките?
— Това е най-новата мода от Льоконт — отвърна Крупкин.
— Тенисистът ли? — прекъсна го Конклин.
— Не, Алексей, мебелният дизайнер. Само натискаш и те изскачат.
— Занасяш ме.
— Опитай.
Конклин така и направи. Едно едва забележимо чекмедже изхвръкна напред от някаква почти невидима цепнатина.
— По дяволите…
Миниатюрното радио на Крупкин изведнъж се обади с две пронизителни бипвания от вътрешния му джоб.
— Сигурно Сергей се е върнал — каза Димитрий и извади уреда. — На линията ли си, другарю? — продължи той, като говореше в апарата.
— Не само аз — долетя спокойният глас на сътрудника, придружен от леко пукане. — Госпожа Лавие току-що влезе в сградата.
— А портиерът?
— Никъде не се вижда.
— Добре. Край… Алексей, махни се оттам. Лавие се качва.
— Да не искаш да се скриеш? — пошегува се Конклин, докато прелистваше един бележник с телефонни номера.
— Бих предпочел да не предизвиквам враждебност от самото начало, а сигурно така ще стане, ако те види да й се ровиш в личните неща.