— Ако е възможно да се изпълни молбата ви, къде да се обади тази птица?
— В Карибско море.
Фонтен издиктува кода, телефонния номер на комплекса и вътрешния номер на вила Единадесет. Затвори телефона и седна унило на крайчеца на леглото. Дълбоко в душата си усещаше, че това може би бяха неговите и на жена му последни земни часове. Ако е така, те двамата щяха да се изправят лице в лице с техния Бог и щяха да му кажат истината. Безспорно, той беше убивал, но никога не бе навредил или отнел живота на човек, който не бе извършил по-големи престъпления срещу другите. С няколко дребни изключения — няколко невинни, които се бяха случили наоколо и които бяха попаднали под огъня на стрелбата или на експлозията. Целият живот беше болка, нали и Библията казваше така?… От друга страна, кой бог би позволил такива жестокости? Merde!4 Не мисли за тези неща! Не са за твоята глава.
Телефонът иззвъня и Фонтен грабна слушалката и я долепи до ухото си.
— Париж Пет слуша — каза той.
— Какво толкова спешно се е случило, чадо Божие, че използваш този номер, на който си звънял само един път през всичките години на взаимоотношенията ни?
— Щедростта ви винаги е била безгранична, Монсеньор, но ми се струва, че трябва да усъвършенстваме нашия договор.
— В какъв смисъл?
— Моят живот ви принадлежи и вие можете да правите с него каквото милостиво пожелаете, но това не включва жена ми.
— Какво?
— Тук има един учен мъж от Бостън, който ме гледа с изучаващ поглед, поглед, който ми казва, че е замислил нещо.
— Този арогантен глупак е долетял самолично до Монсера. Той не знае нищо!
— Очевидно знае и аз ви умолявам, ще направя както вие заповядате, но ни разрешете да се върнем в Париж… Умолявам ви. Оставете я да умре в мир. Нищо друго не искам от вас.
— Ти искаш от мен? Дадох ти думата си!
— Защо тогава този учен мъж от Америка ме следи с безизразно лице и изучаващи очи, Монсеньор?
Тишината се изпълни с дълбока, гърлена кашлица. След миг Чакала проговори.
— Великият професор по право е минал всякакви граници и се е напъхал там, където не му е мястото. С него е свършено.
Едит Гейтс, съпруга на прочутия адвокат и професор по право, отвори безшумно вратата на личния му кабинет в елегантната им къща на Луизберг Скуеър. Съпругът й седеше неподвижно в тежкото си кожено кресло, загледан в припукващия огън, който беше настоял да запалят въпреки топлата бостънска нощ и централното отопление в дома.
Докато го наблюдаваше, госпожа Гейтс отново усети болезнено, че в съпруга й съществуват някои… неща, които никога не можеше да запълни, скокове в мисленето, които никога нямаше да схване. Знаеше само, че имаше моменти, когато той страдаше ужасно и не искаше да сподели с нея болката си, въпреки че така би намалил тежестта й. Преди тридесет и три години една доста привлекателна и богата млада жена се бе омъжила за един висок юрист с блестящ ум, но лишен от средства. Неговият ентусиазъм и силно желание да се хареса бяха отблъснали големите фирми в онези дни в края на петдесетте години, когато царяха хладни и сдържани отношения. Лустрото на прекалената изисканост и стремежът към сигурност се ценяха повече от един непълноценно използван, първокласен ум с неустановена ориентация, особено пък ако този ум се криеше в глава с вечно разрешена коса и тяло, издокарано в евтини имитации на известните модни къщи. Банковата му сметка не разрешаваше допълнителни разходи за преправяне на дрехите, а в малко магазини за стоки с намалени цени имаше костюми с неговия размер.
Младата госпожа Гейтс обаче бе изпълнена с идеи, които щяха да подобрят перспективите на съвместния им живот. Оставиха плановете за бърза адвокатска кариера — по-добре никаква, отколкото в някоя второкласна фирма или, пази Боже, частна практика с онзи вид клиенти, които трябваше да привлича, тоест онези, които не можеха да си позволят да плащат на солидни адвокати. По-разумно беше да се използват природните му дарби — внушителният ръст и бързият ум, който попиваше знания като сюнгер, и който, в комбинация с енергията му, с лекота се справяше с големите академични трудове. Едит използва скромните си средства, които бяха под попечителство, за да подобри външността на съпруга си. Купи му подходящи дрехи и нае театрален педагог, който го научи на драматична дикция и впечатляващо сценично присъствие. Длъгнестият юрист скоро усвои тембъра на Линкълн и изискания външен блясък на Джон Браун. Освен това Гейтс бе на път да стане голям експерт по право. Не напусна университетската среда и трупаше диплома върху диплома. В същото време преподаваше на аспиранти и стана толкова компетентен в някои области, че дълбочината на неговата ерудиция стана неоспорима. И започнаха да го търсят от същите тези известни фирми, които преди го бяха отхвърлили.