Прилагането на тази стратегия отне десетина години, преди да се появят конкретните резултати, и въпреки че отначало възнаграждението за усилията не беше главозамайващо, все пак представляваше някакъв напредък. Правните списания, отначало по-незначителни, а после все по-изтъкнати, започнаха да публикуват полудискусионните му статии, както заради техния стил, така и за съдържанието им, тъй като младият доцент умееше да пише убедително: думите му бяха едновременно увлекателни и загадъчни — ту цветисти, ту язвителни. Но онова, което накара част от финансовата общност да му обърне внимание, бяха мненията му, които полека изплуваха на повърхността. Настроението на нацията се променяше, черупката на човеколюбивото Велико общество се пропукваше, първоначалните поражения бяха нанесени от кодови думи, измислени от момчетата на Никсън: Мълчаливото Болшинство, „Търтеи-те“ на обществото5, и пълното с отрицателен заряд „те“. От земята бликаше злоба и проникваше навсякъде. Беше много повече, отколкото възприемчивият и разбран Форд можеше да спре, защото и той самият беше отпаднал от раните, нанесени му от „Уотъргейт“. Фразата: „…Какво можете да направите за страната си?“ отживя времето си и беше заместена от „Какво мога да направя за себе си?“
Доктор Рандълф Гейтс успя да яхне вълна, която неизменно да го носи на гребена си, научи се да говори красноречиво и си създаде силно язвителен речник, подходящ за настъпващата нова ера. Според неговото, научно обосновано от икономическа и социална гледна точка мнение, „по-голямото“ беше по-доброто, а „повече“ беше за предпочитане от по-малко. Законите, които насърчаваха пазарната конкуренция, бяха нападнати от него, като задушаващи предстоящия икономически растеж, от който щяха да потекат всякакви блага за всички — е, почти за всички. В края на краищата това беше един Дарвинов свят и, независимо дали се харесва някому, или не, щяха да оцелеят тези, които се приспособяваха най-добре. Барабаните забиха, цимбалите зазвъняха, а финансовите манипулатори намериха защитник, учен юрист, който придаваше почтен характер на техните основателни стремежи за сливане и укрепване; да изкупуват, да завладяват и продават, и всичко това в името на благото за мнозинството, разбира се.
Рандълф Гейтс беше призован и се втурна с готовност в редиците им, като смайваше една след друга съдебните зали с акробатичното си красноречие. Жънеше успехи, но Едит Гейтс не беше сигурна какво точно значеше това. Беше си представяла удобен живот, разбира се, но не милиони, не частни самолети, които летяха от единия до другия край на света, от Палм Спрингс до Южна Франция. Не се чувстваше добре и когато статиите и лекциите на съпруга й биваха използвани за подкрепа на каузи, които, както й се струваше, нямаха нищо общо с тях или бяха явно несправедливи. Той отхвърляше с пренебрежение аргументите, като заявяваше, че въпросните случаи са просто допустими интелектуални аналогии. На всичкото отгоре, не беше спала в едно легло или дори в една спалня със съпруга си повече от шест години.
Тя влезе в кабинета и рязко спря, като го чу, че ахва и бързо извръща глава. Очите му бяха изцъклени и ужасени.
— Извинявай, не исках да те изплаша.
— Винаги чукаш. Защо не почука? Знаеш какво става, когато се съсредоточа.
— Казах, че съжалявам. Бях се замислила и просто забравих.
— За какво мислеше? — запита прочутият адвокат, като че ли се съмняваше, че жена му е способна да мисли.
— Не си изпробвай остроумието върху мен.
— Какво има, Едит?
— Къде беше снощи?
Гейтс вдигна вежди с престорено учудване.
— Боже мили, нима ме подозираш? Казах ти къде съм бил. В хотел „Риц“ Трябваше да говоря с един човек, когото познавах някога и когото не искам да каня у дома. Ако на твоята възраст ти трябва доказателство, позвъни в „Риц“.
Едит Гейтс замълча за миг и погледна мъжа си.
— Скъпи — поде тя, — пет пари не давам, дори ако си имал любовна среща с най-сладострастната курва. След това сигурно се е нуждаела от няколко питиета, за да си възвърне самочувствието.
— Добро попадение, малка мръснице!
— В тази област едва ли някой би те нарекъл „атлет“!
— Имаш ли да ми кажеш нещо съществено?